ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
А. Средномесечна температура на въздуха
На база измерванията на 20 (двадесет) основни синоптични станции (по http://www.stringmeteo.com), равномерно разпределени по територията на страната, изминалия месец Юни бе необичайно горещ. Средните месечни температури през изминалия месец бяха в диапазона 20С - 25С, по планинските върхове между 6С (по най-високите части) и 15С (1680-1750 м/н/в).
Аномалията на средномесечните стойности е най-голяма при планинските станции и средно е около +4С (Черни връх, връх Ботев, Рожен, Мургаш и Мусала с аномалии от +3,9С до +4,2С). Преобладаващо в страната, извън планините, аномалията на средномесечната температура е около и над +3С. Най-голяма аномалия се наблюдава в Предбалкана на Стара планина (станциите Враца и Велико Търново с +3,9С и +3,8С). Най-ниска (между +2С и +3С) е аномалията на места в Южна България (Кърджали +2,3С, Пазарджик +2,4С), както и в крайните западни райони на страната ( Кюстендил +2,6С) и по Черноморието (Варна +2,7С, Бургас +3,0С). Усреднено по 20 (двадесет) основни синоптични станции, отрицателни средноденонощни отклонения спрямо нормата за 1961г-1990г се наблюдават в едва 3 (три) денонощия от месеца, при датите 01, 06 и 07.06.2012г. Останалите 27 (двадесет и седем) усреднени денонощия в месеца са с положителна аномалия, като с най-високи средноденонощни стойности са датите 13.06.2012г и периода 20 -23.06.2012г (аномалията достига средноденощен връх от +7,0С!)
Приложената карта отразява относително разпределението на средномесечната аномалия в България, поради липсата на информация от повече на брой станции.
*Средномесечните стойности в настоящата публикация (за всички станции) са получени в резултат на усредненяване на синоптични срокове (по http://www.stringmeteo.com). На тази база е и месечната карта на аномалията за месец Юни, 2012г.
Аномалията на средномесечните стойности е най-голяма при планинските станции и средно е около +4С (Черни връх, връх Ботев, Рожен, Мургаш и Мусала с аномалии от +3,9С до +4,2С). Преобладаващо в страната, извън планините, аномалията на средномесечната температура е около и над +3С. Най-голяма аномалия се наблюдава в Предбалкана на Стара планина (станциите Враца и Велико Търново с +3,9С и +3,8С). Най-ниска (между +2С и +3С) е аномалията на места в Южна България (Кърджали +2,3С, Пазарджик +2,4С), както и в крайните западни райони на страната ( Кюстендил +2,6С) и по Черноморието (Варна +2,7С, Бургас +3,0С). Усреднено по 20 (двадесет) основни синоптични станции, отрицателни средноденонощни отклонения спрямо нормата за 1961г-1990г се наблюдават в едва 3 (три) денонощия от месеца, при датите 01, 06 и 07.06.2012г. Останалите 27 (двадесет и седем) усреднени денонощия в месеца са с положителна аномалия, като с най-високи средноденонощни стойности са датите 13.06.2012г и периода 20 -23.06.2012г (аномалията достига средноденощен връх от +7,0С!)
 |
| Карта на аномалията за месец Юни, 2012г в България |
*Средномесечните стойности в настоящата публикация (за всички станции) са получени в резултат на усредненяване на синоптични срокове (по http://www.stringmeteo.com). На тази база е и месечната карта на аномалията за месец Юни, 2012г.
Б. Екстремни температури на въздуха (екстремуми)
На базата на измерванията на 32 (тридесет и две) синоптични метеорологични станции (по http://www.stringmeteo.com) средните максимални температури в страната са в границите между 27С и 32С, в крайните югозападни райони до около 33С (Сандански 33,0С). В Северна България (Дунавската равнина) надвишават 30С (предимно) и са в границите 30С - 32С (Силистра 29,8С, Плевен 30,3С, Ново село 30,4С, Видин и Лом 30,8С, Свищов 31,1С, Русе 31,6С и т.н.). В Предбалкана на Стара планина са малко по-ниски, между 29С и 31С (от запад на изток : Враца 29,2С, Ловеч 30,0С, Велико Търново 30,6С), по високите части на Лудогорието най-ниски - 27С-28С (гара Разград 27,8С). В Тракийската низина средните максимални температури навсякъде са около 30,0С ( Чирпан 30,2С, Пазарджик и Пловдив 30,3С, Елхово 30,4С). Най-ниски са по Черноморието между 26С и 28С (Варна 26,5С и Бургас 27,4С). По високите полета на Западна България са между 28С и 30С (София 28,2С, Кюстендил 29,5С), по полетата над 700 м/н/в и по-ниски (Драгоман 27,0С). В планините по най-високите върхове (над 2000 м/н/в) се движат между 10С и 15С (Мусала 9,6С, Ботев връх 11,4С, Черни връх 13,3С), в по-ниските части между 15С и 20С (в пояса 1700-2000 м/н/в).
Броя на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С) е необичайно голям и варира твърде много в различните части на страната. В Северна България е от 5-10 по високите части на Лудогорието (гара Разград 7 бр) до 20-25 по низините (Плевен 20бр, Русе 23бр.). В Предбалкана този брой е 14 -19. В Южна България броя на горещите дни преобладава между 10 и 16, по най-високите полета на Западна България 4-10, в крайния Югозапад до 25. Най-малък е броя на горещите дни по Черноморието - от 0-2 дни по черноморските носове до 3-5 в Бургас и Варна.
Броя на дните с максимални температури ≥ 35С (т. нар. тропични дни) масово в Северна България (Дунавската равнина) и Предбалкана са между 1 и 4, по високите части на Лудогорието липсват. В Тракия този брой е предимно около 1-2 дни, на изток към Сливен и на юг към Кърджали липсват такива дни. По високите полета на Западна България броя е 0-1, а в крайният Югозапад е имало най-много такива дни (Сандански - 8бр.).
Броя на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С) е необичайно голям и варира твърде много в различните части на страната. В Северна България е от 5-10 по високите части на Лудогорието (гара Разград 7 бр) до 20-25 по низините (Плевен 20бр, Русе 23бр.). В Предбалкана този брой е 14 -19. В Южна България броя на горещите дни преобладава между 10 и 16, по най-високите полета на Западна България 4-10, в крайния Югозапад до 25. Най-малък е броя на горещите дни по Черноморието - от 0-2 дни по черноморските носове до 3-5 в Бургас и Варна.
Броя на дните с максимални температури ≥ 35С (т. нар. тропични дни) масово в Северна България (Дунавската равнина) и Предбалкана са между 1 и 4, по високите части на Лудогорието липсват. В Тракия този брой е предимно около 1-2 дни, на изток към Сливен и на юг към Кърджали липсват такива дни. По високите полета на Западна България броя е 0-1, а в крайният Югозапад е имало най-много такива дни (Сандански - 8бр.).
Средните минимални температури в страната са в границите между 13С и 18С, на места до 19С. В В Северна България (Дунавската равнина, Лудогорието, Предбалкана на Стара планина) са в границите от 15С при негативните форми на релефа (Видин 15,3С) до 18С-19С в източните крайдунавски низини (Свищов 18,3С, Русе 18,2С, Силистра 18,8С). В Тракия малко по-ниски - между 14С и 16С (Елхово 14,4С, Чирпан 15,2С, Пловдив 16,1С). Черноморието е със средни минимални стойности 13С-15С (Варна 13С, Бургас 14,5С). По високите полета на Западна България средните минимални също са в границите 13С-15С (Драгоман 12,7С, Кюстендил 13,1С, София 14,8С). В планините от 6-7С по най-високите части (Мусала 6,7С, Ботев връх 6,8С) до 10С-11С в по-ниските части 1680-1750 м/н/в (Мургаш 10,4С, Рожен 10,9С).
Броя на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С) е необичайно голям. В Предбалкана на Стара планина са предимно 0-2 бр. дни, като към Дунавската равнина нарастват до 9-10 (без най-западната и част Ново село и Видин по 1 бр.). По високите части на Лудогорието се наблюдават 4 такива нощи по гара Разград. В Тракия (Пазарджик, Пловдив, Чирпан и др.), крайните южни райони (Кърджали) и крайният Югозапад (Сандански) тропичните нощи са 1-3 броя дни. Единствено по високите полета на Западна България липсват. Най-голям е броя дни на тропичните нощи по Черноморието (без северното крайбрежие) до 7-10 дни, по черноморските носове до 13 (н. Калиакра), но на север към Шабла намаляват до 2 дни.
Броя на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С) е необичайно голям. В Предбалкана на Стара планина са предимно 0-2 бр. дни, като към Дунавската равнина нарастват до 9-10 (без най-западната и част Ново село и Видин по 1 бр.). По високите части на Лудогорието се наблюдават 4 такива нощи по гара Разград. В Тракия (Пазарджик, Пловдив, Чирпан и др.), крайните южни райони (Кърджали) и крайният Югозапад (Сандански) тропичните нощи са 1-3 броя дни. Единствено по високите полета на Западна България липсват. Най-голям е броя дни на тропичните нощи по Черноморието (без северното крайбрежие) до 7-10 дни, по черноморските носове до 13 (н. Калиакра), но на север към Шабла намаляват до 2 дни.
Абсолютните максимални температури в страната са в границите между 32С и 37С, по-ниски по Черноморието 30С - 34С (Ахтопол 30,4С, Варна 30,5С, Бургас 33,5С). В В Северна България преобладават стойностите 36С-37С (Ново село 35,8С до 37,3С Русе и 37,4С в Лом). Малко по-ниски са в Предбалкана на Стара планина между 35С-36С (Враца 35,4С В. Търново 36,0С, Ловеч 36,2С), а най-ниски в Северна България са по високите части на Лудогорието (гара Разград 33,0С). В Тракийската низина от запад на изток абсолютните максимални температури на въздуха се понижават (Пазарджик 36,5С, Пловдив 36,0С, Чирпан 34,8С) на юг към Кърджали (34,0С) и на изток към Сливен (33,5С) също се понижават. По високите полета на Западна България абсолютните максимуми са в диапазона 32С-35С (Драгоман 32,2С, София 32,5С, Кюстендил 34,0С), а в крайните Югозападни райони до 37-38С (Сандански 37,0С). Планините по най-високите части (над 2000 м/н/в) от 14С (при Мусала) до 19С (при Черни връх), а на 1680-1750 м/н/в 24С-25С (Мургаш и Рожен).
РЕКОРДИ
През месеца няма измерени абсолютни температурни рекорди. Рекорди за деня по измерена максимална температура се наблюдават в 6 дни от месеца (по информация на НИМХ към БАН) :
На 10 Юни са отбелязани 5 планински рекорда (Мусала, Черни връх, вр. Ботев, Мургаш и Рожен).
На 13 Юни са отбелязани отново 5 рекорда (Силистра, Добрич, Сливен, н.Емине, вр. Рожен).
На 19 Юни са отбелязани рекорди в 7 станции (Сандански, Свищов, В. Търново, Оряхово, Ловеч, вр. Мургаш, вр. Рожен).
На 20 Юни са отбелязани 6 рекорда (Сандански, Силистра, Свищов, Лом, Оряхово, вр. Мургаш).
На 21 Юни са отбелязани 14 рекорда (вр. Мургаш, Видин, Драгоман, Русе, н.Емине, Казанлък, н. Калиакра, Карнобат, Ловеч, Лом, Разград, вр. Рожен, Свищов и Силистра)
На 22 юни са отбелязани 20 рекорда (Лом, Ловеч, Плевен, Силистра, В. Търново, Добрич, Сливен, Казанлък, Разград, н.Емине, Калиакра, вр. Мургаш, вр. Рожен, Враца, Карнобат, Драгоман, Елхово, Оряхово, Свищов, София)
Да се вземе предвид, че средномесечните стойности коментирани в настоящата публикация за тазгодишния Юни (за всички станции) са по усреднените синоптични срокове, а окончателните климатични данни все още не са излезли (Бюлетин на НИМХ). Това означава, че все още няма нищо официално, тъй като разликите между двете методики на усредняване (синоптична / климатична) понякога достига + / - няколко десети (рядко повече от +/- 0,2С ! ). Изхождайки от последното, можем условно, но и с голям % сигурност да приемем че средномесечните стойности на Юни 2012г са рекордни спрямо данните за периода 1931г-1970г (по Климатичен Справочник НРБ). В Северна България подобрението на места е с +0,8С (Видин от 1931г) до + 1,4С (Враца от 1945г). В Южна България с +1,1С (Бургас - 1954г.) и +0,4С (Кюстендил - 1935г.), +1,2С (Сандански - 1935г.), +0,6С (София - 1954г). Под голям въпрос е Варна с +0,1С от 1954г. Много е възможно някои от станциите (с по-голяма аномалия) да са подобрили рекорда за средномесечна стойност въобще. Например станция София измерва най-високата средномесечна температура от 1887г насам (откакто се водят инструментални наблюдения) по синоптичните срокове със стойността от 21,5С. Подобрява рекордните стойности по климатични данни от 21,3С през 1927г и 2003г. Преднината на този абсолютен рекорд е само с +0,2С, така че сме длъжни да изчакаме месечния бюлетин на НИМХ съдържащ климатична средномесечна стойност, за да обявим или отхвърлим официално абсолютният рекорд.
На 10 Юни са отбелязани 5 планински рекорда (Мусала, Черни връх, вр. Ботев, Мургаш и Рожен).
На 13 Юни са отбелязани отново 5 рекорда (Силистра, Добрич, Сливен, н.Емине, вр. Рожен).
На 19 Юни са отбелязани рекорди в 7 станции (Сандански, Свищов, В. Търново, Оряхово, Ловеч, вр. Мургаш, вр. Рожен).
На 20 Юни са отбелязани 6 рекорда (Сандански, Силистра, Свищов, Лом, Оряхово, вр. Мургаш).
На 21 Юни са отбелязани 14 рекорда (вр. Мургаш, Видин, Драгоман, Русе, н.Емине, Казанлък, н. Калиакра, Карнобат, Ловеч, Лом, Разград, вр. Рожен, Свищов и Силистра)
На 22 юни са отбелязани 20 рекорда (Лом, Ловеч, Плевен, Силистра, В. Търново, Добрич, Сливен, Казанлък, Разград, н.Емине, Калиакра, вр. Мургаш, вр. Рожен, Враца, Карнобат, Драгоман, Елхово, Оряхово, Свищов, София)
Да се вземе предвид, че средномесечните стойности коментирани в настоящата публикация за тазгодишния Юни (за всички станции) са по усреднените синоптични срокове, а окончателните климатични данни все още не са излезли (Бюлетин на НИМХ). Това означава, че все още няма нищо официално, тъй като разликите между двете методики на усредняване (синоптична / климатична) понякога достига + / - няколко десети (рядко повече от +/- 0,2С ! ). Изхождайки от последното, можем условно, но и с голям % сигурност да приемем че средномесечните стойности на Юни 2012г са рекордни спрямо данните за периода 1931г-1970г (по Климатичен Справочник НРБ). В Северна България подобрението на места е с +0,8С (Видин от 1931г) до + 1,4С (Враца от 1945г). В Южна България с +1,1С (Бургас - 1954г.) и +0,4С (Кюстендил - 1935г.), +1,2С (Сандански - 1935г.), +0,6С (София - 1954г). Под голям въпрос е Варна с +0,1С от 1954г. Много е възможно някои от станциите (с по-голяма аномалия) да са подобрили рекорда за средномесечна стойност въобще. Например станция София измерва най-високата средномесечна температура от 1887г насам (откакто се водят инструментални наблюдения) по синоптичните срокове със стойността от 21,5С. Подобрява рекордните стойности по климатични данни от 21,3С през 1927г и 2003г. Преднината на този абсолютен рекорд е само с +0,2С, така че сме длъжни да изчакаме месечния бюлетин на НИМХ съдържащ климатична средномесечна стойност, за да обявим или отхвърлим официално абсолютният рекорд.
ВАЛЕЖИ
Климатично месец юни често е най-валежният през годината в районите с изразен континентален климат. След много наднормения по валежи месец май, юни излезе сух като цяло за страната - под 50% от нормата (по http://www.stringmeteo.com). Усреднено през месеца са отбелязани количествени валежи в едва 5 дни от месеца, което е значително под нормата (обикновено, в последните години този брой е между 10 и 15 дни, по-рядко 8-10). При наличието на конвективни валежи е трудно да се търси регулярен характер относно териториалното им разпределение, понеже голяма част от тях през летния сезон са петнисти. Все пак ще се опитаме да локализираме по райони спрямо нормите от 1961-1990г и 1931-1985г (отбелязван със звезда*). Северозападна България е от най-сухите през месеца райони в страната и с най-малко паднали валежи. От 5% до 20% (Видин 6%, Лом 15%*) са валежите в равнинната част на района, докато към Предбалкана нарастват до 50-55% от нормата (Враца 51%*-52%). Централна Северна България количествата преобладаващо са значително повече 40% до 70% (Плевен 52%, Оряхово 74%*) от нормата, но в този участък валежите към Предбалкана са с по-малък % (Ловеч 42%*, В. Търново 24% ), при част от Крайдунавските низини са още по-малко (Русе 17%, Свищов 37%*). Североизточна България отново с нарастване от равнината към предпланинието - по крайдунавието при Силистра 38%* до Разград при Лудогорието с 58% и Търговище с 63%, недалеч от Предбалкана. По Черноморието като цяло също сух месец, преобладаващо между 20%-50% валежи от нормата. Южната част от крайбрежието е другия изразено сух район (заедно с крайния Северозапад), в Бургас (20%), а в станция Ахтопол не са отчетени валежи!
Южна България, като цяло с петнисто разпределение на валежите, преобладаващо 40-60% от нормата. На места има и над 65-70% (Пазарджик 92% по 1931-1985г*), на други под 30% (например Чирпан 20%). Западна и Югозападна България са преобладаващо в 40%-60% от нормата. Най-крайният югозапад и по-сухо (Петрич - 17%) . Едно от малкото места в страната с превишение на нормата е при крайните западни райони до 100-120% (Кюстендил 111%). Софийското поле е по-влажно в северната си половина (40-70%), по-сухо в югоизточната половина (при ЦМС Младост едва 12% от нормата).
ОБОБЩЕНИЕ :
Изминалия юни е необичайно горещ и на повечето места необичайно сух!
През месеца се наблюдават средномесечни температури характерни климатично за месец като юли (хипотетично биха го характеризирали като месец Юли с положителна аномалия, дори и топъл на места), завишен брой на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С), броя на дните с максимални температури ≥ 35,0С (т. нар. тропични дни), и завишен брой на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С). При много от станциите средномесечните температури са рекордни спрямо изложените в Справочника на НРБ за периода 1931-1970.
Абсолютните максимални температури са високи, на места рекордни спрямо базата данни за 1926г-1970г, но са далеч от достигнатите абсолютни стойности в условията на съвременния климат (през 2007г на места надвишават и 40С). Необичайно завишен брой на рекордите за деня. На практика месец Юни, 2012г не е толкова горещ от гледна точка на абсолютни стойности, колкото до необичайната продължителност на екстремните температури ежедневно. Абсолютните минимални температури в страната са с различна позиция спрямо типичната (спрямо средната от абсолютните минимални по Справочника на НРБ за 1926г-1970г ). Можем да обобщим че като цяло от запад на изток аномалията се променя значително. Докато в Западна България абсолютните минимални дори са по-ниски от типичните (за 1926-1970г), то по някои Крайдунавски низини, черноморското крайбрежие и някои части на планините достига и около +3,0С над типичните стойности. Като цяло по този показател аномалията не е толкова голяма, особено в условията на толкова горещ месец като настоящия юни.
Циркулационната причина за продължителните горещини и липсата на така характерните за юни чести валежи, можем да потърсим в придвижването на климатичните фронтове на север по-рано от обичайното. Така например полярният фронт (фронтът на умерените ширини), по който се развива активна циклонална дейност се е изместил на север по-рано от обичайното (в това му положение най-много циклони възникват между 50 и 60 градуса с.ш.). Това обикновено се случва през месец Юли и е свързано с намаляване на валежите в България и доминирането на по-топъл и сух въздушен пренос.
*Климатичните фронтове /арктичен, полярен, тропичен/ представляват многогодишното (климатичното) средно положение на главните атмосферни фронтове през различните сезони и са с основен принос за изясняване на географското разпределение на климатите по Земята!
*Всички климатични фронтове /арктичен, полярен, тропичен/ от януари към юли се изместват на север, а от юли към януари на юг (климатично). Средното им положение показва коя въздушна маса е основна в даден географски район и има ли сезонна смяна на преобладаващите въздушни маси.
*Полярният фронт (в северното полукълбо) бележи южната граница на преобладаване на въздух от умерените ширини и северната граница на тропичен въздух !
Няма коментари:
Публикуване на коментар