Стратосферата и нейната връзка с характера на зимата

Малко като Ин и Ян, нали? Това всъщност са температурите на върха на стратосферата (10хПа) над най-северните ширини на Земята. Има установена връзка, макар и оспорвана от някои, между температурата на стратосферата и това, което се случва в ниската част на тропосферата. Тази връзка се използва най-вече за определяне характера на зимата в Северното полукълбо. Как?

През студеното полугодие стратосферата започва бързо да се охлажда, създавайки се температурна разлика със средните ширини. Това от своя страна създава над Северния полюс стратосферен вихър. Над същото място, но в по-ниската част на атмосферата - в тропосферата, се образува идентичен вихър. С натрупването на студен въздух, температурната разлика със средните ширини се увеличава, а тези вихри стават все по-ясно изразени. Колкото е по-ясно изразен този полярен вихър, толкова по-здраво студът остава заключен над крайните северни ширини. В този случай има ясно изразен +АО индекс. Какво показва АО индексът?

АО индексът показва разликата в атмосферното налягане между най-крайните северни ширини и средните ширини. Ако индексът е положителен (+АО), имаме наличие на полярен вихър, студът остава заключен над полярните области, а на юг от тях времето е меко. Когато индексът е отрицателен (-АО), има изградена област от високо налягане над полярните ширини (блокаж), студът по южната периферия на тази област започва да се спуска  към средните ширини и логично времето вече над тях ще е студено.

И така. След кратко отклонение се връщаме отново на темата за стратосферата и нейното влияние върху ниските части на атмосферата и в частност определяне характера на зимата. Нека си представим обаче, че започва затопляне на стратосферата над полярните ширини. Това  ще започне да оказва влияние върху полярния вихър, неговата цялост ще бъде разстроена или направо ще бъде частично изместен. Тук идват теориите, че със затоплянето на стратосферата и в последствие отслабване на полярния вихър, при земната повърхност ще започне да се образува блокаж, област от високо налягане. Това от своя страна ще доведе до отрицателен АО индекс, като именно с отрицателен АО индекс се свързват надеждите за студ и истинска зима в районите, намиращи се на юг от крайните северни ширини. Четох, че тази теория е по-скоро подходяща да се прогнозира зимата за Северна Европа, но мога да кажа, че и италиански, и испански метеоролози също следят най-горните части на стратосферата в опит да определят характера на зимата за техните региони.

Ако сте останали до край на това общо взето кратко обяснение на теорията за затопляне на стратосферата и характера на зимата, нека погледнем още веднъж изображението най-отгоре. С червен кръг съм обозначил северните части на Европа. От това изображение, показващо очакванията към 4.01.2013, можем да направим извод, че АО индексът ще е по-скоро положителен, но, като че ли, има наченка за започване на затопляне на стратосферата и един по-скоро отрицателен АО в съвсем близко бъдеще. Ще видим, тази теория наистина изглежда интересна и как не - правят се опити за прогноза за това, каква ще бъде зимата, като се следят температури на височина от близо 40 километра над земната повърхност.

Краят на есента и началото на зима 2012г.- 2013г.

Декември климатично е първият зимен месец. Радиационните условия се отбелязват с характерно намаление на стойностите на сумарната радиация, радиационния бюджет и действителното слънчево греене (което отбелязва най-ниски стойности през декември). Средномесечните температури в страната са най-ниски в интервала 0,5С - 2,0С в Северна България и високите хълмисти и котловинни полета на Западна България, в Южна България са между 2,0С и 4,0С, а най-високи по Черноморието - между 4,0С и 6,0С. През Декември е максимумът на годишният ход на влажността на въздуха (относителната влажност е в границите между 80 и 90% извън планините). Климатично се наблюдава и най-голямото количество на общата облачност, както и максималния брой на мрачните и мъгливите дни в много станции от страната. Абсолютните минимални температури в отделни години могат да се понижат до и под -20С, но средно климатично са между -10С и -15С (по Черноморието, Крайният Югозапад и част от Южна България са по-високи -4С / -9С). Абсолютните максимални температури понякога могат да достигнат или надхвърлят 20,0С, както се случи в последните години. Средната месечна сума на валежите в по-голямата част от страната е между 30 и 60 л/м2, в планините и най-южните райони – между 60 и 120 л/м2. 

Кратък преглед на най-интересното

Кратката и топла есен свърши. Топла, напълно в духа на отминалото рекордно горещо лято или иначе казано в архива се вписа дълга серия от топли месеци без аналог (по комбинацията лято + есен). Аномалията за есенния сезон образува +2,8С отклонение (гледано по 20 синоптични станции http://www.stringmeteo.com), без съществени различия в териториалното и разпределение. Най-топъл излезе м. октомври със сериозната аномалия от +3,5С, следва м. септември (+2,6С) и м. ноември (+2,2С). Есента показа признаци на нормализиране едва през втората половина на м. ноември. На места средните дати за първи мраз закъсняха значително.

Сега ставаме свидетели на установяване на време типично за зимния сезон.  С оглед на краткосрочните и средносрочните прогнози за продължаващото динамизиране на времето и запазването на този тип циркулация можем да обявим метеорологичното начало на зима 2012г. -2013г. и да я броим към ранно започналите. Както вече Ви уведомихме, първият сняг и образуване на снежна покривка се осъществи на 03.12.2012г. по обстановка с бърз и агресивен студен атмосферен фронт съпроводен със силен вятър от северозапад и бързо понижение на температурите.  Образува се снежна покривка по високите полета на Западна България. През нощта срещу 04.12.2012г снеговалежи имаше и в голяма част от страната, като снежна покривка се образува главно в Предбалкана, Лудогорието и високите части край Черноморието, а изненадващо в Югоизточна България и на по-ниски височини (Елхово, Бургас). Покривката в страната бе с височина предимно между 1 и 10см, на места по наветрените склонове и 15-20см (високите части на Предбалкана, на изток от Ловеч), в планините до и над 30см. Без съществени валежи остана главно в Крайният Югозапад и северозападната половина от страната (на север от Балкана). 

Сателитното изображение (отдолу) показва снежното покритие на територията на страната в обедните часове на 04.12.2012г.. В Източна България обаче се забелязва наличие  на облачност, което затруднява пълната представа за крайните източни територии на страната.

Сателитна снимка на Балканския полуостров, 04.12.2012г., 13.20ч 

Ледът в Арктика 

Ледът в Арктика отбеляза бърз ръст в разрастването на площта, която заема. Вероятно редовните читатели на Блога помнят, че в края на лятото и началото на есента ледът отбеляза абсолютния минимум, падайки под нивото на предишния рекорд от 2007г.

Прави впечатлението, че най-съществените различия между снопа от години се наблюдава в края на летния сезон и началото на есента . Тази най-изразена амплитуда на графиката се дължи именно на летните горещини, които вероятно са най-съществената част от климатичните промени, която окава най-изразено влияние над леда. През зимния, пролетния и втората половина на есенния сезон показанията на леда през годините на 21 век са сравнително близки. Както се вижда след рекорда, в момента площта на леда е вече в снопа, което не го отличава от предходните години, тъй че нормалния за 21в цикъл е възстановен. Следващата графика може да затвърди донякъде гореизложеното :

Средните показатели на леда през 80-те, 90-те и годините на 21 век (2000 - 2010г). Най-голямата амплитуда при отделните години е именно в края на лятото и началото на есента, когато леда обичайно отбелязва минимума си. През останалата част от годината снопа е в допустимите отклонения (разбира се пак е в условията на намаляващи количества лед през десетилетията), което предполага, че промените в летния сезон са най-съществения фактор за намалението на ледената покривка на Северния полюс на Земята