Измина най-горещото лято в историята на наблюденията в България

Изминалото лято влезе в историята с получени средни стойности без аналог. Архивите са категорични, че няма по-топло лято у нас откакто се правят редовни измервания (125г, от 1887г насам). Може би не е известно на всички читатели, че в Климатологията разпределението на месеците по сезони е строго определено - четири сезона по три цели месеца. За лято се приема тримесечието Юни, Юли и Август. Ако има топли или горещи типично летни дни преди месец Юни, те ще се отчетат като топла пролет, ако има наличие на топли или горещи типични летни дни през месец Септември, те ще се отчетат като топла есен. По-паметливите читатели сигурно помнят и по-непоносими и знойни жеги в годините назад. Да, това е така. Характера на даден сезон можем да определим по два основни начина - характеризирайки средните му стойности от една страна и екстремните  му стойности от друга. Рекордът на това лято се обуславя не толкова от гледна точка на екстремните стойности (имало е и по-високи), колкото на продължителността на горещата вълна (продължила почти без прекъсване 3 месеца), което няма аналог.  Например Лета като 2000г и 2007г бяха с далеч по-високи екстремни стойности през месеците Юни и Юли  (до 44С-45С), в сравнение с току що изминалото (най-висока стойност от 43,5С, като не навсякъде имаше максимуми над 40С). Поглед в архива на София, удостоверява, че летата с абсолютни рекордни екстремни стойности (1916, 2000г, 2007г,)  не са по-топли от летата с продължителни горещи периоди (с високи средномесечни стойности) и същевременно с по-смекчени екстремни (като 1927, 1928, 1946, 1950, 2003, 2012).  Това бе и лято с изключително високи нощни (и минимални) температури, многократно завишен брой тропични нощи (мин.темп. > 20,0С) и дни (макс.темп. > 35,0С).

 ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА, ВАЛЕЖИ

Средномесечната температура в страната, анализ по 20 (двадесет) синоптични станции (по http://www.stringmeteo.com), усреднена за трите летни месеца, образува средна сезонна аномалия от +3,6С (за сравнение през много горещото лято на 2007г същата тази сезонна аномалия е +2,9С)

Аномалията за летния сезон е най-голяма в Северна България и планинските райони.

Карта на сезонната аномалия, лято 2012г по синоптични средномесечни данни

Месец Юни

През месеца наблюдавахме средномесечни температури, характерни климатично за месец като юли (хипотетично биха го характеризирали като месец Юли с положителна аномалия, дори и топъл на места), завишен брой на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С), броя на дните с максимални температури ≥ 35,0С (т. нар. тропични дни), и завишен брой на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С). По 20 (двадесет) станции (по http://www.stringmeteo.com), аномалията в страната се движи  +2,3С до +4,2С, като средната аномалия за месеца е +3,1С.  При много от станциите средномесечните температури са рекордни спрямо изложените в Справочника на НРБ за периода 1931г-1970г., а на места това е най-топлият месец Юни в историята на наблюденията (например София)

Средните максимални и минимални температури са над нормата.

Броят на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С) е необичайно голям и варира твърде много в различните части на страната. В Северна България е от 5-10 по високите части на Лудогорието (гара Разград 7 бр) до 20-25 по низините (Плевен 20бр, Русе 23бр.). В Предбалкана този брой е 14 -19. В Южна България броя на горещите дни преобладава между 10 и 16, по най-високите полета на Западна България 4-10, в крайния Югозапад до 25. Най-малък е броят на горещите дни по Черноморието - от 0-2 дни по черноморските носове до 3-5 в Бургас и Варна.

Броят на дните с максимални температури ≥ 35С (т. нар. тропични дни) масово в Северна България (Дунавската равнина) и Предбалкана са между 1 и 4, по високите части на Лудогорието липсват. В Тракия този брой е предимно около 1-2 дни, на изток към Сливен и на юг към Кърджали липсват такива дни. По високите полета на Западна България броя е 0-1, а в крайният Югозапад е имало най-много такива дни (Сандански - 8бр.). По Черноморието не се наблюдават толкова високи максимуми.

Броят на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С) е необичайно голям. В Предбалкана на Стара планина са предимно 0-2 бр. дни, като към Дунавската равнина нарастват до 9-10 (без най-западната и част Ново село и Видин по 1 бр.). По високите части на Лудогорието се наблюдават 4 такива нощи гледано по гара Разград. В Тракия (Пазарджик, Пловдив, Чирпан и др.), крайните южни райони (Кърджали) и крайният Югозапад (Сандански) тропичните нощи са 1-3 броя дни. Единствено по високите полета на Западна България липсват. Най-голям е броят дни на тропичните нощи по Черноморието (без северното крайбрежие) до 7-10 дни, по черноморските носове до 13 (н. Калиакра), но на север към Шабла намаляват до 2 дни.

Абсолютните максимални температури за месеца са между 32С и 37С (Драгоман 32,2С, София 32,5С, Кюстендил 34,0С, Пловдив 36,0С, Видин 36,2С, В. Търново 36,0С, Сандански 37,0С, Русе 37,3С, Лом 37,4С)  по Черноморието 30С - 34С (Ахтопол 30,4С, Варна 30,5С, Бургас 33,5С), по планинските върхове между 14,0С (Мусала) и 19,2С (Черни връх). Тези стойности са високи, на места рекордни, спрямо базата данни за 1926г-1970г (Климатичен Справочник на НРБ, т.3), но са далеч от достигнатите абсолютни стойности извън показания времеви интервал и в условията на съвременния климат (например през Юни 2007г на места надвишават 40С в равнините). Рекорди за деня по измерена максимална температура се наблюдават в 6 дни от месеца (по информация на НИМХ към БАН). 

Абсолютните минимални температури   в страната в по-голямата част от Северна и Южна България са в интервала от 9С до 12С, до 14-15С в някои крайдунавски низини  (Оряхово, Свищов). По Черноморието абсолютните минимуми са сред най-високите в страна 13-15С (Варна 13,0С, Бургас 14,5С). По високите полета на Западна България са най-ниски - между 6С и 9С (Драгоман 6,3С, Кюстендил 7,2С, София 7,7С), в крайните Югозападни райони на страната 11С-13С (Сандански 12,0С). По най-високите части на планините абсолютните минимуми са отрицателни -1С - -3С (вр.Ботев -1,6С, Мусала -3,3С). Броя на дните с мраз (отрицателни минимуми) достига 3-4 по-най-високите части (Мусала).   По този показател поглед в архива обуславя различна позиция спрямо типичната за различните територии на страната (спрямо средната от абсолютните минимални по Справочника на НРБ за 1926г-1970г ). Можем да обобщим, че като цяло от запад на изток аномалията на абсолютните минимални температури се променя значително. Докато в Западна България абсолютните минимални дори бяха по-ниски от типичните (за 1926-1970г), то по някои Крайдунавски низини, Черноморското крайбрежие и някои части на планините достига и около +3,0С над типичните стойности. 

Месец Юли

Най-голям принос за тази рекордна сезонна аномалия придаде месец Юли (най-аномалния от трите летни), който отбеляза абсолютен рекорд по средномесечна стойност в почти цялата страна и е най-горещия месец от както се водят редовни инструментални наблюдения у нас (125 години). Подобрени са средномесечни рекорди в различни части на България от различни години - 1936г (Варна), 1946г (Пазарджик), 1950г (София, Кюстендил, Дупница), 1970г (Бургас), 2007г (Сандански и мн. др.) и др. Аномалията през месеца в страната се движи предимно в границите +4С, +6С, което е резултат на нетипичните като продължителност стойности за климата на страната ни. Усреднено за 20 станции (по http://www.stringmeteo.com), аномалията възлиза на невижданите до сега за този месец +4,4С

Карта на аномалията на месец Юли, 2012г.

Средните максимални и минимални температури са над нормата, като минималните са изключително аномални.

Броят на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С) бе изключително голям и се наблюдават в почти всички дни от месеца. В Северна България е 29-31 дни, по високите части на Лудогорието ок. 25 (по гара Разград), а в Предбалкана от запад на изток 28 -31. В Южна България броя на горещите дни е 30-31, по високите полета на Западна България 25-30 (в местата над 700м/н/в под 20), в останалата част от Югозапада актива е пълен с 31 дни. Най-малък е броят на горещите дни по Черноморието - от 8-13 дни по черноморските носове до 16-19 в Бургас и Варна.

Броят на дните с максимални температури ≥ 35С (т. нар. тропични дни) в Северна България (Дунавската равнина и Предбалкана) са предимно между 12 и 19 (в някои Крайдунавски низини до 20-21), по високите части на Лудогорието са ок. 5 дни (ж.п. гара Разград). Интересно е да се отбележи, че в Предбалкана има добре изразено нарастване на този брой дни от запад на изток (Враца - 12, Ловеч - 17, Велико Търново 20). В Южна България този брой е предимно между 15 и 20 дни (Пловдив 15, Кърджали 17, Пазарджик 18, Елхово 19, Чирпан 20) в посока изток към Сливен броя намалява значително до ок. 10 дни. По високите полета на Западна България броя е - от 1-2 в Централна Западна България до 8-12 на юг (районите на Дупница и Кюстендил). В крайния Югозапад е имало най-много такива дни в страната (Сандански - 26 бр.), а по Черноморието са най-малко (0 - 2).


  Броят на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С) отново е необичайно голям. В Дунавската равнина броят им преобладава от 18 до 25, в някои крайдунавски низини обаче тропичните нощи са още повече - до изключителните  26-29 (района на Русе и Свищов!), което значи, че жителите на тези райони ежедневно изпитваха тези нетипични за България като продължителност денонощни високи температури (мин. темп. ≥ 20,0С). В негативните форми на релефа броя на тропичните нощи е много по-малък (например Видин с 5 бр.). В Предбалкана на Стара планина се наблюдава разпределение обратно пропорционално на броя на тропичните дни - т.е. тропичните нощи намаляват от запад на изток (Враца 19, Ловеч 11, В. търново 10). По високите части на Лудогорието се наблюдават около 16 такива нощи, гледано по гара Разград. В Южна България тропичните нощи са далеч по-малко от тези в равнината на Северна България. Преобладаващо 11 - 15 броя, в негативните форми на релефа в Тракия и по поречието на Тунджа (4-8 броя). И ако в почти цялата страна не е изключение да се наблюдават такива високи нощни температури, то повтаряемостта им по високите полета на Западна България е повече от прецедент. От 2 до 6 броя преобладаващо бяха тропичните нощи по станциите до 600 м/н/в, но не бяха изключение и полупланински станции като Бояна, Лозен и др., които натрупаха също наличен брой с такива нощи.   Броят на тропичните нощи по някои черноморски носове като  н. Калиакра е изключителен - 30 дни и това е станцията в страната (от наличните) с най-голян брой такива нощи. В останалата част на Черноморието този брой е предимно между 20 и 25 бр.

Абсолютните максимални температури за месеца са между 36С и 41С (Драгоман 36,5С, София 37,5С, Кюстендил 39,4С, Пловдив 37,4С, Видин 39,7С, Враца 41,0С, В. Търново 39,5С, Сандански 40,0С, Русе 41,3С, Плевен 41,0С, Ловеч 41,4С)  по Черноморието 33С - 36С (Ахтопол 33,4С, Варна 36,0С, Бургас 35,2С), по планинските върхове между 19,1С (Мусала) и 22,4С (Черни връх). Тези стойности са високи, на места рекордни, спрямо базата данни за 1926г-1970г (Климатичен Справочник на НРБ, т.3), но са далеч от достигнатите абсолютни стойности извън показания времеви интервал или в условията на съвременния климат (например през юли 2000г и юли 2007г са в инетрвала 40С - 45С, през 1916г пък е абсолютния рекорд на България от 45,2С в Садово до Пловдвив). Рекорди за деня по измерена максимална температура се наблюдават в 11 дни от месеца с десетки подобрени рекорди в някои от дните в различни станции по страната (по информация на НИМХ към БАН). 

Абсолютните минимални температури   в страната в Северна България са в интервала от 14С до 18С (В. Търново 14,2С, Ловеч 14,4С, Русе 17,2С, Свищов и Оряхово по 18,0С, Силистра 18,1С), в негативните форми на релефа и по-ниски (Видин 12,8С). В Южна България между 10С и 14С (Елхово 10,0С, Пловдив, Пазарджик и Чирпан по 11,8С, Кърджали 13,2С и т.н.) По Черноморието абсолютните минимуми са сред най-високите в страна 16-18С (Варна 16,5С, Бургас 17,4С).  По високите полета на Западна България са най-ниски - между 8С и 14С (Драгоман 9,2С, Кюстендил 12,0С, София 11,7С), в крайните Югозападни райони на страната 17С-18С (Сандански 17,5С). По най-високите части на планините абсолютните минимуми са 3С - 5С (Мусала 3,4С, вр.Ботев 3,8С , Черни връх 4,4С).  По този показател поглед в архива обуславя различна позиция, спрямо типичната за различните територии на страната (спрямо средната от абсолютните минимални по Справочника на НРБ за 1926г-1970г ). В Северна България аномалията по този показател най-голяма и е между +4С и +6С над обичайните абсолютни минимуми за юли през 20 век. В Южна България аномалията е по-малка и е между +1С и +3С, а в западната част на Тракийската низина и по-малка (и под +1С). По Черноморието аномалията е преобладаващо +2С, +3С. По високите полета на Западна България е между +1С и +3С (на места и по ниска от +1С), а в крайните Югозападни райони е по-висока на места над +4С. Като цяло, най-характерното за месеца са много високите, нетипични минимални температури, които имат основен принос за цялостната му аномалия.

Месец Август. 

Изминалият месец Август е единственият от трите летни месеца, който не подобри асболютни или такива за голям период от време средномесечни рекорди, въпреки сериозната си аномалия. Това се дължи може би на постоянството на Август в последните десетина години (особено сгъстено в последните пет) да се проявява като най-горещ в годината с аномалии по-високи от +3,0С. Аномалията на средномесечната температура през месеца е с по-тесни граници спрямо миналите два месеци. В цялата страна е между +2,6С и +3,9С (усреднено по 20-те синоптични станции +3,2С). Сравнено с месеците август през 21 век, не наблюдаваме нищо ново, макар сериозността на аномалиите. Например Август 2003г е с подобна аномалия +3,1С, 2008г с +3,0С, 2010г +3,5С и 2012г +3,2С. Август се проявява като най-аномалният месец в България за последните 12-15 години по отношение на средомесечните стойности, а в някои от годините и при есктремумите. 

Ако има показател за нещо, по което този месец взе лидерство през лято 2012г, то това безспорно са екстремумите - абсолютните максимални и абсолютните минимални температури за лятото на много места в страната бяха отбелязани именно през Август :

Абсолютните максимални температури за месеца са между 37,0С и 43,5С (Драгоман 36,7С, София 36,8С, Кюстендил 40,0С, Пловдив 40,7С, Видин 39,1С, Враца 40,0С, В. Търново 42,8С, Сандански 42,4С, Русе 43,5С, Плевен 41,5С, Ловеч 41,0С)  по Черноморието 33С - 37С (Ахтопол 35,0С, Варна 35,0С, Бургас 36,5С), по планинските върхове между 15,9С (Мусала) и 20,7С (Черни връх). В по-голямата част от страната августовските максимуми са асболютни за лято 2012г, съответно и за годината. Изключенията са на места в Северна България, където юлските са малко по-високи - районът на Видин - Враца, Ловешко, Варненско. По високите части на планините навсякъде се наблюдават значително по-ниски максимални за Август спрямо Юли (вр. Мусала 15,9С срещу 19,1С). Това по принцип е нетипично от гледна точка на климатичното разпределение на екстремумите в планините (а и спрямо съотношението на есктремумите в равнините спрямо Юли през разглеждания месец). С намаление на надморската височина обаче тази разлика отслабва (по данните на по-ниските Черни връх и Ботев), а под 1800м вече се наблюдава обратна разлика като при равнините (на по-високи Августовски спрямо юлските /по данни на Рожен и Мургаш/). Рекорди за деня по измерена максимална температура се наблюдават в 10 дни от месеца с десеки подобрени рекорди в някои от дните в различни станции по страната (по информация на НИМХ към БАН). 

Абсолютните минимални температури   в страната, в Северна България са в интервала от 9С до 14С (В. Търново 9,9С, Ловеч 11,6С, Русе 13,3С, Свищов 14,0С, Силистра 13,9С), в негативните форми на релефа и по-ниски 7С-8С (Видин 8,0С). В Южна България са малко по-ниски - между 8С и 12С (Елхово 10,0С, Пловдив 9,2С, Пазарджик 8,4С, Чирпан 8,6С, Кърджали 10,6С и т.н.) По Черноморието абсолютните минимуми са сред най-високите в страна 12-16С (н. Шабла 12,8С, Варна 15,0С, Бургас 15,0С, н. Калиакра 16,0С).  По високите полета на Западна България отново са най-ниски - между 5С и 10С (Костенец 5,4С, Кюстендил 7,4С, Рилци - Благоевград 7,5С, София 8,4С), в отделни високи котловини (над 700 м/н/в) минималните температури паднаха и до 2С-4С с вероятност за образували се слаби слани покрай реките на някои места в Трънско, Самоковско (с минимуми от порядъка на 2С-3С (Говедарци), Драгоман 3,7С, Ихтиман - Садината 3,8С ). В крайните югозападни райони на страната 14С-16С (Сандански 14,7С). По най-високите части на планините абсолютните минимуми са от минус 1,5С (-1,5С) на Мусала до 0,5С  / 1,0С на Ботев и Черни връх.

Интересно е да отбележим, че въпреки вече несъответстващия на съвремието стандарт от далечния период 1926-1970г (20 век, по Климатичен Справоник НРБ), в условията на непрекъснато повишаващите се в съвремието (особено минимални) температури, в условията на настоящето много горещо лято, в края на месеца бяха измерени толкова ниски температури в някои котловини. Август 2012г се оказва месецът Август с най-ниски минимуми за 21 век. Оказва се, че по най-аномалните по този показател места, Августовският минимум е и сезонен (т.е. минималната му стойност е по-ниска и от тази през Юни, което е рядко наблюдавано събитие) като типичен пример можем да посочим с Драгоман - 3,7С през Август спрямо 6,3С през Юни. Друго любопитно е, че и през Юни абсолютните минимални в котловините на Западна България бяха под стандарта за 1926-1970г. (отбелязано е в характеристиката за Юни, горе). Имало е и други месеци Август в съвремието с ниски минимуми (например Август 2011г, Август през 2005г и 2006г и т.н.), но толкова ниски минимални температури не са се случвали скоро (може би поне 15г назад, може да са и много повече, но поради липсата на достатъчно материал, относно нискоразрядните станции, не можем да бъде категорични за точността на извадката). Разбира се, последното не се отнася за цялата страна. На много места в страната минималните температури са били около нормалните - стандарта по 1926-1970г.

Броят на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С) отново е изключително голям. В Северна България и Предбалкана на Стара планина е 25-29 дни от месеца, по високите части на Лудогорието значително по-малко 10-15 (гара Разград - 13). В Южна България броят на горещите дни е 25-28 (в някои райони и по-малко 22-25), по високите полета на Западна България 15-25, а в крайния Югозапад броя на дните е най-голям в страната за този месец и горещи дни по ниските места се наблюдават през всичките 31 дни в месеца. Броят на горещите дни по Черноморието са от 6 дни при Ахтопол, през 8-9 дни по черноморските носове Шабла и Калиакра, до 12-16 във Варна и Бургас.

Броят на дните с максимални температури ≥ 35С (т. нар. тропични дни) в по-голямата част от страната е по-малък от този през Юли. Като изключение е Централна Западна България, където броя такива дни през Август е чувствително по-голям - по ок. 7 дни (спрямо 1-2 през Юли). На юг към Дупница и Кюстендил такава разлика не се наблюдава и броят такива дни е 10 - 11 дни (спрямо 9 - 12 през Юли). Подобен спрямо Юли е и броя им по Черноморието (0-1 по Черноморските носове до 1-3 в останалите станции). Почти непроменен спрямо предходния месец е и на места в Предбалкана и Лудогорието (Враца и  Велико Търново по 11 дни, ж.п. гара Разград 7 дни). В останалата част от страната се наблюдават чувствително по-малко такива дни спрямо Юли - предимно са между 10 и 16 броя. Въпреки по-малкото такива дни, показателите си остават над нормалните.

Броят на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С). Чувствителното понижение на минималните температури през Август спрямо Юли, редуцира внушителните като брой денонощия с тропични минимуми до далеч по-нормалния им брой през Август. В Предбалкана на Стара планина са предимно 5-9 бр., като намаляват от запад на изток. По високите части на Лудогорието - 11бр. Повече тропични минимуми традиционно при Крайдунавските низини (от 13 до 18), а по Черноморските носове дори надхвърлят 20 (н. Калиакра 24 бр.). . В Южна България се наблюдават преобладаващо от 1 до 5 броя, в негативните форми на релефа липсват. На отделни места се наблюдават значително по-голям брой от посочения (Сливен 15 бр.). По високите полета на Западна България преобладаващо липсват (но на места има отчетени по 1-2 нощи). В Крайния Югозапад, намалението спрямо Юли също е чувствително (станция Сандански - 13 бр.) 

КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ :

Да обобщим най-интересното за сезона по райони. Например броя на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С)  за сезона в страната е най-голям в Крайния Югозапад (по станция Сандански) - 87бр. и Дунавската равнина (между 74 и 85 бр., като най-голям е броя им в Крайдунавските низини - района на Русе - Свищов). Това означава, че на места (Сандански, Русе, Свищов и др.) в над 90% от дните през лятото е било горещо, а на много места в страната този процент е над 80%. В Предбалкана броя е малко по-малък (67-79 дни). В Южна българия броят на дните е подобен, но малко по-малък от този в Дунавската равнина (между 66 и 78). Най-малък в континенталната част на България е броят на горещите дни по високите полета на Западна България между 50 и 70 бр. (София - Младост 51бр., Кюстендил 70 бр), а по местата с надморска височина над 700м/н/в са около или под 40 (Драгоман 39 бр.) и по  високите части на Лудогорието (40-50 дни). Дори там процентът на горещите дни, спрямо общия брой дни за сезона, надхвърля 40%. По Черноморските носове горещите дни са най-малко (14 - 24), в по-голямата част от Крайбрежието са между 33 и 40 бр. Тук е момента обаче да уточним, че това е статистиката само за летния сезон (месеците Юни - Юли - Август). Действително броят на горещите дни е по-голям и това е годишна статистика. Например в Русе, Свищов, Пловдив, Сандански, аномалността на годината се изрази и в горещи дни  дори през месец като Април (1-3 бр.),а през Май и Септември климатично в равнините има такива дни. Тоест, реално, ако изчислим броя на горещите дни за топлото полугодие, то до днешна дата на места надхвърлят и 100 дни (лидери са станциите Сандански  105 дни и Русе с 99 дни, което представлява 27%-28% от дните в годината или над 55% от дните през топлото полугодие, изключително високи показатели!). В станция Сандански е установена и най-дългата поредица горещи дни в страната - поредни 98 дни без прекъсване, което означава, че за периода 08 Юни до 13 Септември, максималната температура нито воеднъж не е падала под 30,0С. При положение, че се очакват нови горещи дни от днес на места в страната, този брой ще нарастне още, което ще завтърди аномалността на 2012 година (включваме и изминалата много студена зима в това и определение). Броя на тропичните дни (максимални температури ≥ 35С) представляват между 30% и 50% от броя на Горещите дни  (макс. темп. ≥ 30,0С) в Северна България. Процента тропични дни е малко по-висок в Предбалкана спрямо Дунавската равнина. Това може да се обясни със сравнително еднаквия брой тропични дни ( макс. темп. ≥ 35,0С) в цяла Северна България, но пък с по-малкия брой горещи дни (макс. темп. ≥ 30,0С) в подножията на Стара планина. В Южна България процента е същия - между 30% и 50%. Между 20% и 40% е процента по високите полета на Западна България. Най-голям в страната е в крайният Югозапад (станция Сандански 51%). Високите части на Лудогорието (25%-30%) и Черноморието (0 - 13%) са с най-малко тропични дни. Броя на дните с температура над 40,0С (максимални температури ≥ 40,0С) за сезона е най-голям в Дунавската равнина - от 1 до 8 дни, като такива дни липсват само в Крайния Северозапад (но не навсякъде, като например има измерени в района на Неговановци - Бачово). Предбалкана на Стара планина отчита от 1 до 5 такива дни за сезона, Крайният Югозапад ок. 4 дни (станция Сандански, 4 дни). По високите полета на Западна България (с изключение на станция Кюстендил с 1 ден), високите части на Лудогорието и Черноморието  липсват такива дни. С най-голям брой тропични нощи (мин. темп. ≥ 20,0С) са Черноморските носове (н. Калиакра лидер с 67 бр. тропични минимуми), преобладаващо по Черноморието са над 40 такива денонощия (най-много между 40 и 60). В Дунавската равнина са 32 до 57 (с изключение на негативните форми на релефа, където тези дни са 7-8), Предбалкана между 15 и 30 бр., високите части на Лудогорието ок. 30 бр, високите полета на Западна България от 2 до 8 бр. (спрямо формата на релефа и местоположението), над 700 м/н/в в зависимост от формата на релефа лиспват (Драгоман 0 бр.). Крайния Югозапад е с ок. 35 - 37 бр.

Всички тези числа свидетелстват за изключителното лято, което отмина и остави толкова ярка следа в историята на наблюденията. Лято 2012 ще се превърне в еталон за горещина за години напред (докато не бъде подобрено). Всички ние, които се интересуваме от климатология и метеорология, безспорно често ще споменаваме това лято както професионално, така и с лични впечатления, тъй като имахме привилегията да изживеем такъв рядък многовековен рекорд (по инструментални наблюдения от над  120г.). И въпреки, че това лято не успя да подобри абсолютни максимуми (както 1916г, 2000г, 2007г.), то се короняса като най-горещото!

ВАЛЕЖИ

Средностатистически по 25 станции (по http://www.stringmeteo.com), сезонния валеж е 38% от нормата или това е едно от най-сухите лета в последните 12-15 години и се нарежда сред най-сухите въобще в историята на наблюденията. За последно толкова сушаво лято се е наблюдавало през летата 2000г и 2001г (като лятото през 2000г е рекордьор по суша въобще).

Ако погледнем помесечено, в проценти то Юни е с 41% от нормата, Юли с 22%, Август с 50%. За големи части от Югозападна, Северозападна България и голяма част от планините това е второ поред много сухо лято. 

Въпреки сухото лято обаче, годината до момента е с нормални или наднормални показатаели за валежа на много места. Това се дължи на обилнизте зимни и пролетни валежи (например през м. Май количествата в страната са между 120 и 320 % от нормата). Вероятно 2012г няма да излезе суха година.

*Забележка : Всички използвани данни от станции в настоящата публикация са взети от http://www.stringmeteo.com Използваният брой станции е между 20 и 35 за различите показатели*

РЕКОРДНО МАЛКО ЛЕД НА СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС

Освен рекордно горещото лято у нас, друго интересно събитие, което може да отбележим е, че тази година ледът в Арктика отбеляза абсолютен рекорд по топене. До сега рекордът се държеше от 2007г., а както се вижда от графиката, през 21 век са и четирите години с най-ниски показатели. За справка са показани и средните нива на леда през 1980-те, 1990-те и първото десетилетие на 21 век (от 2000г.), чиито графики показват хронологичното намаление на леда и по десетилетия.

В материал на BBC, норвежките учени съобщават, че морските ледове в Арктика се значително по-тънки и по-уязвими. Учените  предупреждават, че рекордното топене това лято е част от засилена тенденция с дълбоки последици. През месец Август, плаващият лед в региона е достигнал най-ниското си ниво по сателитни наблюдения (които се провеждат вече повече от 30 години). Според учените е много възможно тези промени да повлияят на времето в Европа. Норвежкият полярен институт е в челните редици по арктически изследвания. Теяхния международен директор  заяви пред Би Би Си, че скоростта на топене е по-голяма от очакваната и от тази която са си представяли учените преди 20, дори дори преди 10 години.

 Един от Учените участващи в изследването д-р Едмонд Хансен споделя, че е изумен от мащаба и скоростта на топене на ледовете тази година :

"Като учен, аз знам, че това е прецедент най-малко за последните 1500 години и е наистина невероятно. Това е огромна драматична промяна в системата", казва д-р Хансен.

"Това не е някакво краткотрайно явление - това е продължаваща тенденция. Губим все повече и повече лед и процеса се ускорява. Можете просто да погледнете графиките, наблюденията и можете да видите какво се случва"

Най-предпазливият (най-песимистичният) сценарий прогнозира, че Арктика може да остане без лед през летата на 2080-те или 2090-те години. Но напоследък много прогнози за този сценарий са приведени напред във времето.


Изследванията все още хипотетични и в начален етап!

Предполага се, че последиците от значителното намаляване на морския лед с голяма вероятност може да окаже влияние на пътя на полярното струйно течение, чийто курс и скорост на струята се регулират от разликата в температурата между тропиците и Арктика. Когато Арктика е с по-малко лед, ще започне да поглъща повече слънчева радиация, промяна която би оказала въздействие на ветровите системи, валежите и т.н. ( за Северна Европа би могло да означава много повече валежи, а Южна Европа ще стане по-суха, така че ще има големи промени на територията на целия континент).  Всичко това може да доведе до промени на времето и климата в Европа.