Промяна на времето тази неделя

Текущата есен в страната ни е доста суха и топла, липсват типичните за сезона бавни средиземноморски циклони, които носят продължителни валежи и хлад. През идващите почивни дни обаче това ще се промени. Под влияние на полярна въздушна маса, спуксаща се през западна и централна Европа, в района на Средиземноморието ще се образува циклон, който през почивните дни и в началото на следващата седмица ще влияе активно на времето у нас. Очакванията са той да донесе продължителни валежи и чувствително застудяване. Но все още има и доста неясноти около поведението на вихъра. Някои модели дават захлаждането, свързано с него, да е достатъчно сериозно, че да донесе сняг по високите полета, според други сняг е малко вероятен дори по високите части на планините. Точното разпределение на валежите също не е ясно. Така че тази част от прогнозата ще трябва да почака няколко дни, сигурното засега е: ще има валежи и захлаждане за голяма част от страната. Най-много се очаква да вали в неделя и понеделник.
Изгледите са захлаждането на времето да е краткотрайно - още от средата на другата седмица ще започне затопляне, като изгледите за сега са то да е съществено.

Първите слани в Югозападна България белязаха месец Септември

След рекордно топлото лято, вече можем да отбележим и първия изминал есенен месец - септември. Септември е климатично най-топлият есенен месец. Характеризира се с двустранен, преходен характер. Макар климатично да не е динамичен, септември бележи прехода от лятото към есента. Самият преход се изразява в смяната на въздушната маса (т. нар. промяна в циркулацията), който в различните години може да бъде плавен, не добре изразен, или рязък с трайна смяна на циркулацията. Логично е през месеца да се наблюдават както летни, така и типично есенни дни. Характерна черта за климата на България е по-голямата продължителност на слънчевото греене през септември спрямо месец май, въпреки че през есенния месец продължителносттa на деня е с два часа по-малка (м.септември - ок.12 часа, м.май - ок. 14 часа). Причината е в режима на облачността. Докато през септември в по-голямата част от страната се наблюдават най-много ясни дни след лидерът - месец август, то през май балансът между ясни и мрачни дни накланя везните към вторите, заради честите валежи и ежедневните конвективни облаци (купеста и купесто-дъждовна облачност). С това разбира се са свързани и по-топлите средномесечни температури на най-топлият есенен месец спрямо най-топлият пролетен.

Този септември е седмият пореден месец с положителна аномалия у нас  (от Март насам). От тази поредица с положителна аномалия, единствено месец Май средно аритемтично е нормален (с +0,4С аномалия), останалите месеци са топли (≥ +1С аномалия). Септемврийската аномалия е ок. +2,6С (по http://www.stringmeteo.com/), като е сравнително хомогенна от гледна точка на  териториториалното и разпределение из страната (в тесни граници, предимно между +2С и +3С). Сред най-аномалните места са планините (над +3С аномалия, връх Ботев +3,5С). 

Можем да характеризираме месеца на няколко периода по дати :

01.09.2012г - 14.09.2012г. - сухо и горещо!

 При краткотрайното захлаждане в края на м. август, споменахме (в предишното обобщение за летния сезон), че бяха отбелязани най-ниските минимални температури през август за 21 век, като по високите котловини над 700-900 м/н/в (Говедарска, Самоковска) на места покрай реките са се образували и слани. След това  краткотрайно захлаждане, в началото на м. септември се установи слънчево, сухо и топло за сезона време с максимални  температури типични за лятото (макс. темп. ≥ 30С). Принципно, такова горещо време се наблюдава почти всяка година в началото на месеца (първото десетдневие). Горещините за този период бяха в границите 30С - 33С,  по-съществени в крайния Югозапад (няколко дни с ок. 35С), а броят на горещите дни (макс. темп. ≥ 30С) бе между 7 и 13, по-високите полета  на Западна България между 3 и 7.

15.09.2012г - 18.09.2012г. - Под влиянието на средиземноморски циклон и обилни валежи на места! 

Съществена промяна предизвика в Югозападната половина от страната първият за сезона циклон (повлиял на времето у нас за периода 15-18.09.2012г). Тази обстановка доведе до обилни валежи в Югозападната половина от страната с количества превишаващи дори месечните норми, на места и три пъти -  количества предимно между 45 и 90 л/м2. На места валежите бях придружени и от гръмотевици.  С този циклон сушата в Югозападна България може да се каже, че приключи.  В останалата част от страната валежните количества бяха значително по-малки и без стопанско значение, поради дългия сушав период. Средноденонощните температури в периода на влияние на циклона бяха около и под норма в Югозападната половина от страната, в останалата част  останаха около и над норма.

20.09.2012г - 21.02.2012г. - изразен студен атмосферен фронт, гръмотевични бури, на места обилни валежи и градушки!

След периода на влияние на циклона, последва колкото рязък и контрастен, толкова и кратък период. На 20.09.2012г през страната премина студен атмосферен фронт, по който нахлу студен въздух.  Паднаха нови валежи, обилни, но само на места в Западна, Северна Централна (на изток от линията Плевен-Ловеч) и Югоизточна България. Валежите бяха придружени от гръмотевици. На отделни места, където валежите бяха обилни, паднаха и градушки.

Следи от градушката в Дупница (авторска снимка)

 В планините Стара планина, Витоша и Рила валя и сняг (над 1600 м/н/в), но снеговалежа под 2000 м/н/в бе съвсем краткотраен.  Тънка снежна покривка се образува по високите части на Рила планина.

След фронта, на 21.09.2012г се установи мрачно време, на места в източната част на страната със слаби превалявания, като максималните температури отбелязаха ниски спрямо отчитаните за последните години при застудявания максимални стойности - по високите полета на Западна България максималните са между 11С и 14С. За последно толкова  студено е било през м.септември 2008г (максимални по високите полета тогава между 10С и 13С), а двете години бележат и най-ниските максимални стойности за 21 век през този месец (от 2000г насам). Разбира се през настоящия септември не става въпрос за повсеместни такива стойности както бе през 2008г (по http://www.stringmeteo.com).

22.09.2012г - 23.09.2012г. - Слани на места в Югозпадната половина от страната белязаха месеца!

Слани белязаха Септември 2012г. След студения и облачен ден на 21 Септември и последвалото изясняване следобед и привечер, създадоха условия за мощно радиационно изстиване на места. Сутрините на 22.09.2012г. и 23.09.2012г, на места в котловините на югозападната половина на България се образуваха първите есенни слани в равнинно-хълмистия хипсометричен пояс - в Благоевградско, Кюстендилско, Дупнишко, Пернишко, Ихтиманско и Костенецко полета. Сланите са предимно на изолирани места (предимно покрай реките) и са слаби (по-сериозни са сланите в Кюстендилско и някои райони на областта Краище).

Това са ранни слани спрямо средните климатични дати, но са далеч от рекордите за най-ранна есенна слана (по високите полета рекордите по дати са в обсега на първите 15 дни на месеца).

Средните климатични дати за първа слана в котловините до 700 м/н/в са предимно след 10 Октомври  (станции София (2) и Божурище - 12 Октомври, Елин Пелин - 16 Октомври). При котловините над 600 м/н/в датите са за последната десетдневка на м.септември и първата на м.октомври (станции Трън и Брезник - 24 Септември, станция Банско- 25 Септември, станции Ихтиман и Радомир - 28 Септември,  станция Перник - 08 Окомври, станция Пирдоп - 09 Октомври).

Можем да заключим, че това са необичайно ранни слани спрямо средните дати, но пък не са рекордно ранни (спрямо най-ранните дати), нито пък са чак толкова рядко явление за последната десетдневка на м. Септември (става въпрос само за тази част на България!)

Измерените минимални температури в Югозападната половина от страната са под типичните - средните от абсолютните минимални за 20 век (1926-1970г). 

Средните от абсолютните минимални температури за 20 век (1926-1970г.) :

Самоков = 1,2С

София (пам. Левски) = 5,6С

Кюстендил = 4,3С

Дупница = 3,2С

Радомир = 3,2С

Благоевград = 5,3С

Сандански = 7,9С

Ихтиман = 0,1С

Долна Баня = 3,1С

Трън = -1,3С (минус 1,3С)

Измерени минимални стойности в Югозападната половина от страната по области

По картата се вижда, че измерените стойности в по-голямата част от Югозападната половина на страната са около и под нормалните по 1926-1970г. По-ниски са стойностите по котловинните дъна, по-високи са по възвишенията на котловините. В Благоевградска област най-високи са в крайният Югозапад (между 6С и 8С - НИМХ Сандански 7,4С, АМС Струмяни 6,6С). На места аномалията отразяваща поднормалността на стойностите е под -4С (станция Кюстендил с мин. темп. 0,0С спрямо 4,3С по стандарта за 1926-1970г). Високи температури (високи спрямо околните!) се измериха по подножията на планините в Софийско (по подножията на Лозенска и Витоша планини - АМС Лозен с 4,9С и  АМС Бояна със 7,1С), поради не стихване на вятъра, по-неблагоприятната форма на релефа за изстивания и т.н. В останалата част на Софийското поле температурата е била сравнително хомогенна 3,5С - 3,8. (профил Орландовци - ЦМС Младост) и 4,1С (АМС Нови Искър). В Софийска област -  АМС Садината (Ихтиман) 1,1С и АМС Костенец 2,3С. Липсват публични измервателни станции от Радомир и Перник, предполагаемо там температурния профил е подобен на този в Кюстендилска област от 0С - 3С (по-ниски по котловинните дъна, по-високи по възвишенията). Много вероятно по дъната на Трънското, Брезнишкото и Самоковското полета температурата да е била отрицателна (под 0,0С) и да са отбелязани първите мразове на височина 2м. за сезона. Мразове предполагаемо е имало и по други податливи на силни изстивания места от областта Краище (и въобще района).

24.09.2012г - 30.09.2012г - Рязко  затопляне, отново сухо и горещо!

След рязкото застудяване, въздушната маса над страната бързо се затопля. В цялата страна се установява слънчево и горещо време (с незначителни временнни увеличения на облачността на места, в някои от дните), като новият брой на горещите дни е между 2 и 7 в цялата страна. Така за месеца те добиват наднормен брой. Максималните температури на места достигат 36С. По Черноморието такива дни отново почти липсват.

 Общо за месеца!

По Черноморието общо за месеца горещите дни (макс. темп. ≥ 30С) са не повече от 2-3 броя. Общо за месеца в останалата част от страната са предимно между 10 и 20 дни, (по високите полета 7 - 14, над 700 м/н/в - ок. 5 дни). 

Тропични нощи (мин. темп. ≥ 20С) почти отсъстват от месеца. Има на места в Предбалкана и Крайният Югозапад по 1-2 дни, по Черноморието по носовете и до 5 дни, а по Странджанското крайбрежие са най-много - до 9-10 дни (Ахтопол)


По минимални температури за месеца, както вече стана ясно - твърде контрастен месец между ниските минимални измерени в Югозападна България и останалата част от страната.

В планините минималните стойности по високите върхове бяха между -3С и -7С (Ботев връх -3,0С, Черни връх -4,6С, Мусала -7,1С). Принципно, на Мусала температурата е преминавала границата на -7С само още в два месеца септември  за 21 век  - през годините 2000г и 2008г, когато месецът предлага и мразове на 2м в котловините над 700 м/н/в (Драгоман през 2000г има 3 дни с отрицателни минимални стойности - между -0,2С и -1,5С, а през 2008г в един ден от месеца с -0,4С).


Валежите са наднормални в цялата Югозападна половина на страната. От 100% - 130% в Софийско, 120%-130% в Кюстендил, 171% Дупница до над 200% на юг от последните. Над 220% от нормата е валежа в Благоевградско, а над 300% е в Санданско и Петричко (по нормата за 1961-1990г, в Сандански валежа е 387% от нормата). Най-големият денонощен валеж е измерен в станция Сандански - 73,8 л/м2 с дата 17-ти. В останалите места, денонощните суми на тази дата са между 30 и 60 л/м2.

Най-сух е месецът в Северозападната половина на страната, където сушата е най-сериозна. Валежа за месеца там е между 10 и 20%.

В Северна Централна и Североизточна България е между 30% и 60% от нормата, на места в Предбалкана и Лудогорието до ок.70% -90% .

По Северното Черноморие 20%-50% от нормата, по Южното разпределението е подобно 20%-60%

В Югоизточна България в един малък периметър (Сливенско - Ямболско) валежите са около и над норма до 100%-130%. В района на Елхово ок. 40%

В Тракийската низина валежа е между 30% и 50% от нормата.

Освен неколкократно превишаващите нормите количества в Югозападната половина от страната, можем да отбележим продължаващата суша в останалата част от страната, която е най-сериозна в Северозападна България.

*Всички използвани данни от станции в публикацията са по  http://www.stringmeteo.com/

* АМС (в текста) - автоматична метеорологична станция

Измина най-горещото лято в историята на наблюденията в България

Изминалото лято влезе в историята с получени средни стойности без аналог. Архивите са категорични, че няма по-топло лято у нас откакто се правят редовни измервания (125г, от 1887г насам). Може би не е известно на всички читатели, че в Климатологията разпределението на месеците по сезони е строго определено - четири сезона по три цели месеца. За лято се приема тримесечието Юни, Юли и Август. Ако има топли или горещи типично летни дни преди месец Юни, те ще се отчетат като топла пролет, ако има наличие на топли или горещи типични летни дни през месец Септември, те ще се отчетат като топла есен. По-паметливите читатели сигурно помнят и по-непоносими и знойни жеги в годините назад. Да, това е така. Характера на даден сезон можем да определим по два основни начина - характеризирайки средните му стойности от една страна и екстремните  му стойности от друга. Рекордът на това лято се обуславя не толкова от гледна точка на екстремните стойности (имало е и по-високи), колкото на продължителността на горещата вълна (продължила почти без прекъсване 3 месеца), което няма аналог.  Например Лета като 2000г и 2007г бяха с далеч по-високи екстремни стойности през месеците Юни и Юли  (до 44С-45С), в сравнение с току що изминалото (най-висока стойност от 43,5С, като не навсякъде имаше максимуми над 40С). Поглед в архива на София, удостоверява, че летата с абсолютни рекордни екстремни стойности (1916, 2000г, 2007г,)  не са по-топли от летата с продължителни горещи периоди (с високи средномесечни стойности) и същевременно с по-смекчени екстремни (като 1927, 1928, 1946, 1950, 2003, 2012).  Това бе и лято с изключително високи нощни (и минимални) температури, многократно завишен брой тропични нощи (мин.темп. > 20,0С) и дни (макс.темп. > 35,0С).

 ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА, ВАЛЕЖИ

Средномесечната температура в страната, анализ по 20 (двадесет) синоптични станции (по http://www.stringmeteo.com), усреднена за трите летни месеца, образува средна сезонна аномалия от +3,6С (за сравнение през много горещото лято на 2007г същата тази сезонна аномалия е +2,9С)

Аномалията за летния сезон е най-голяма в Северна България и планинските райони.

Карта на сезонната аномалия, лято 2012г по синоптични средномесечни данни

Месец Юни

През месеца наблюдавахме средномесечни температури, характерни климатично за месец като юли (хипотетично биха го характеризирали като месец Юли с положителна аномалия, дори и топъл на места), завишен брой на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С), броя на дните с максимални температури ≥ 35,0С (т. нар. тропични дни), и завишен брой на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С). По 20 (двадесет) станции (по http://www.stringmeteo.com), аномалията в страната се движи  +2,3С до +4,2С, като средната аномалия за месеца е +3,1С.  При много от станциите средномесечните температури са рекордни спрямо изложените в Справочника на НРБ за периода 1931г-1970г., а на места това е най-топлият месец Юни в историята на наблюденията (например София)

Средните максимални и минимални температури са над нормата.

Броят на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С) е необичайно голям и варира твърде много в различните части на страната. В Северна България е от 5-10 по високите части на Лудогорието (гара Разград 7 бр) до 20-25 по низините (Плевен 20бр, Русе 23бр.). В Предбалкана този брой е 14 -19. В Южна България броя на горещите дни преобладава между 10 и 16, по най-високите полета на Западна България 4-10, в крайния Югозапад до 25. Най-малък е броят на горещите дни по Черноморието - от 0-2 дни по черноморските носове до 3-5 в Бургас и Варна.

Броят на дните с максимални температури ≥ 35С (т. нар. тропични дни) масово в Северна България (Дунавската равнина) и Предбалкана са между 1 и 4, по високите части на Лудогорието липсват. В Тракия този брой е предимно около 1-2 дни, на изток към Сливен и на юг към Кърджали липсват такива дни. По високите полета на Западна България броя е 0-1, а в крайният Югозапад е имало най-много такива дни (Сандански - 8бр.). По Черноморието не се наблюдават толкова високи максимуми.

Броят на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С) е необичайно голям. В Предбалкана на Стара планина са предимно 0-2 бр. дни, като към Дунавската равнина нарастват до 9-10 (без най-западната и част Ново село и Видин по 1 бр.). По високите части на Лудогорието се наблюдават 4 такива нощи гледано по гара Разград. В Тракия (Пазарджик, Пловдив, Чирпан и др.), крайните южни райони (Кърджали) и крайният Югозапад (Сандански) тропичните нощи са 1-3 броя дни. Единствено по високите полета на Западна България липсват. Най-голям е броят дни на тропичните нощи по Черноморието (без северното крайбрежие) до 7-10 дни, по черноморските носове до 13 (н. Калиакра), но на север към Шабла намаляват до 2 дни.

Абсолютните максимални температури за месеца са между 32С и 37С (Драгоман 32,2С, София 32,5С, Кюстендил 34,0С, Пловдив 36,0С, Видин 36,2С, В. Търново 36,0С, Сандански 37,0С, Русе 37,3С, Лом 37,4С)  по Черноморието 30С - 34С (Ахтопол 30,4С, Варна 30,5С, Бургас 33,5С), по планинските върхове между 14,0С (Мусала) и 19,2С (Черни връх). Тези стойности са високи, на места рекордни, спрямо базата данни за 1926г-1970г (Климатичен Справочник на НРБ, т.3), но са далеч от достигнатите абсолютни стойности извън показания времеви интервал и в условията на съвременния климат (например през Юни 2007г на места надвишават 40С в равнините). Рекорди за деня по измерена максимална температура се наблюдават в 6 дни от месеца (по информация на НИМХ към БАН). 

Абсолютните минимални температури   в страната в по-голямата част от Северна и Южна България са в интервала от 9С до 12С, до 14-15С в някои крайдунавски низини  (Оряхово, Свищов). По Черноморието абсолютните минимуми са сред най-високите в страна 13-15С (Варна 13,0С, Бургас 14,5С). По високите полета на Западна България са най-ниски - между 6С и 9С (Драгоман 6,3С, Кюстендил 7,2С, София 7,7С), в крайните Югозападни райони на страната 11С-13С (Сандански 12,0С). По най-високите части на планините абсолютните минимуми са отрицателни -1С - -3С (вр.Ботев -1,6С, Мусала -3,3С). Броя на дните с мраз (отрицателни минимуми) достига 3-4 по-най-високите части (Мусала).   По този показател поглед в архива обуславя различна позиция спрямо типичната за различните територии на страната (спрямо средната от абсолютните минимални по Справочника на НРБ за 1926г-1970г ). Можем да обобщим, че като цяло от запад на изток аномалията на абсолютните минимални температури се променя значително. Докато в Западна България абсолютните минимални дори бяха по-ниски от типичните (за 1926-1970г), то по някои Крайдунавски низини, Черноморското крайбрежие и някои части на планините достига и около +3,0С над типичните стойности. 

Месец Юли

Най-голям принос за тази рекордна сезонна аномалия придаде месец Юли (най-аномалния от трите летни), който отбеляза абсолютен рекорд по средномесечна стойност в почти цялата страна и е най-горещия месец от както се водят редовни инструментални наблюдения у нас (125 години). Подобрени са средномесечни рекорди в различни части на България от различни години - 1936г (Варна), 1946г (Пазарджик), 1950г (София, Кюстендил, Дупница), 1970г (Бургас), 2007г (Сандански и мн. др.) и др. Аномалията през месеца в страната се движи предимно в границите +4С, +6С, което е резултат на нетипичните като продължителност стойности за климата на страната ни. Усреднено за 20 станции (по http://www.stringmeteo.com), аномалията възлиза на невижданите до сега за този месец +4,4С

Карта на аномалията на месец Юли, 2012г.

Средните максимални и минимални температури са над нормата, като минималните са изключително аномални.

Броят на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С) бе изключително голям и се наблюдават в почти всички дни от месеца. В Северна България е 29-31 дни, по високите части на Лудогорието ок. 25 (по гара Разград), а в Предбалкана от запад на изток 28 -31. В Южна България броя на горещите дни е 30-31, по високите полета на Западна България 25-30 (в местата над 700м/н/в под 20), в останалата част от Югозапада актива е пълен с 31 дни. Най-малък е броят на горещите дни по Черноморието - от 8-13 дни по черноморските носове до 16-19 в Бургас и Варна.

Броят на дните с максимални температури ≥ 35С (т. нар. тропични дни) в Северна България (Дунавската равнина и Предбалкана) са предимно между 12 и 19 (в някои Крайдунавски низини до 20-21), по високите части на Лудогорието са ок. 5 дни (ж.п. гара Разград). Интересно е да се отбележи, че в Предбалкана има добре изразено нарастване на този брой дни от запад на изток (Враца - 12, Ловеч - 17, Велико Търново 20). В Южна България този брой е предимно между 15 и 20 дни (Пловдив 15, Кърджали 17, Пазарджик 18, Елхово 19, Чирпан 20) в посока изток към Сливен броя намалява значително до ок. 10 дни. По високите полета на Западна България броя е - от 1-2 в Централна Западна България до 8-12 на юг (районите на Дупница и Кюстендил). В крайния Югозапад е имало най-много такива дни в страната (Сандански - 26 бр.), а по Черноморието са най-малко (0 - 2).


  Броят на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С) отново е необичайно голям. В Дунавската равнина броят им преобладава от 18 до 25, в някои крайдунавски низини обаче тропичните нощи са още повече - до изключителните  26-29 (района на Русе и Свищов!), което значи, че жителите на тези райони ежедневно изпитваха тези нетипични за България като продължителност денонощни високи температури (мин. темп. ≥ 20,0С). В негативните форми на релефа броя на тропичните нощи е много по-малък (например Видин с 5 бр.). В Предбалкана на Стара планина се наблюдава разпределение обратно пропорционално на броя на тропичните дни - т.е. тропичните нощи намаляват от запад на изток (Враца 19, Ловеч 11, В. търново 10). По високите части на Лудогорието се наблюдават около 16 такива нощи, гледано по гара Разград. В Южна България тропичните нощи са далеч по-малко от тези в равнината на Северна България. Преобладаващо 11 - 15 броя, в негативните форми на релефа в Тракия и по поречието на Тунджа (4-8 броя). И ако в почти цялата страна не е изключение да се наблюдават такива високи нощни температури, то повтаряемостта им по високите полета на Западна България е повече от прецедент. От 2 до 6 броя преобладаващо бяха тропичните нощи по станциите до 600 м/н/в, но не бяха изключение и полупланински станции като Бояна, Лозен и др., които натрупаха също наличен брой с такива нощи.   Броят на тропичните нощи по някои черноморски носове като  н. Калиакра е изключителен - 30 дни и това е станцията в страната (от наличните) с най-голян брой такива нощи. В останалата част на Черноморието този брой е предимно между 20 и 25 бр.

Абсолютните максимални температури за месеца са между 36С и 41С (Драгоман 36,5С, София 37,5С, Кюстендил 39,4С, Пловдив 37,4С, Видин 39,7С, Враца 41,0С, В. Търново 39,5С, Сандански 40,0С, Русе 41,3С, Плевен 41,0С, Ловеч 41,4С)  по Черноморието 33С - 36С (Ахтопол 33,4С, Варна 36,0С, Бургас 35,2С), по планинските върхове между 19,1С (Мусала) и 22,4С (Черни връх). Тези стойности са високи, на места рекордни, спрямо базата данни за 1926г-1970г (Климатичен Справочник на НРБ, т.3), но са далеч от достигнатите абсолютни стойности извън показания времеви интервал или в условията на съвременния климат (например през юли 2000г и юли 2007г са в инетрвала 40С - 45С, през 1916г пък е абсолютния рекорд на България от 45,2С в Садово до Пловдвив). Рекорди за деня по измерена максимална температура се наблюдават в 11 дни от месеца с десетки подобрени рекорди в някои от дните в различни станции по страната (по информация на НИМХ към БАН). 

Абсолютните минимални температури   в страната в Северна България са в интервала от 14С до 18С (В. Търново 14,2С, Ловеч 14,4С, Русе 17,2С, Свищов и Оряхово по 18,0С, Силистра 18,1С), в негативните форми на релефа и по-ниски (Видин 12,8С). В Южна България между 10С и 14С (Елхово 10,0С, Пловдив, Пазарджик и Чирпан по 11,8С, Кърджали 13,2С и т.н.) По Черноморието абсолютните минимуми са сред най-високите в страна 16-18С (Варна 16,5С, Бургас 17,4С).  По високите полета на Западна България са най-ниски - между 8С и 14С (Драгоман 9,2С, Кюстендил 12,0С, София 11,7С), в крайните Югозападни райони на страната 17С-18С (Сандански 17,5С). По най-високите части на планините абсолютните минимуми са 3С - 5С (Мусала 3,4С, вр.Ботев 3,8С , Черни връх 4,4С).  По този показател поглед в архива обуславя различна позиция, спрямо типичната за различните територии на страната (спрямо средната от абсолютните минимални по Справочника на НРБ за 1926г-1970г ). В Северна България аномалията по този показател най-голяма и е между +4С и +6С над обичайните абсолютни минимуми за юли през 20 век. В Южна България аномалията е по-малка и е между +1С и +3С, а в западната част на Тракийската низина и по-малка (и под +1С). По Черноморието аномалията е преобладаващо +2С, +3С. По високите полета на Западна България е между +1С и +3С (на места и по ниска от +1С), а в крайните Югозападни райони е по-висока на места над +4С. Като цяло, най-характерното за месеца са много високите, нетипични минимални температури, които имат основен принос за цялостната му аномалия.

Месец Август. 

Изминалият месец Август е единственият от трите летни месеца, който не подобри асболютни или такива за голям период от време средномесечни рекорди, въпреки сериозната си аномалия. Това се дължи може би на постоянството на Август в последните десетина години (особено сгъстено в последните пет) да се проявява като най-горещ в годината с аномалии по-високи от +3,0С. Аномалията на средномесечната температура през месеца е с по-тесни граници спрямо миналите два месеци. В цялата страна е между +2,6С и +3,9С (усреднено по 20-те синоптични станции +3,2С). Сравнено с месеците август през 21 век, не наблюдаваме нищо ново, макар сериозността на аномалиите. Например Август 2003г е с подобна аномалия +3,1С, 2008г с +3,0С, 2010г +3,5С и 2012г +3,2С. Август се проявява като най-аномалният месец в България за последните 12-15 години по отношение на средомесечните стойности, а в някои от годините и при есктремумите. 

Ако има показател за нещо, по което този месец взе лидерство през лято 2012г, то това безспорно са екстремумите - абсолютните максимални и абсолютните минимални температури за лятото на много места в страната бяха отбелязани именно през Август :

Абсолютните максимални температури за месеца са между 37,0С и 43,5С (Драгоман 36,7С, София 36,8С, Кюстендил 40,0С, Пловдив 40,7С, Видин 39,1С, Враца 40,0С, В. Търново 42,8С, Сандански 42,4С, Русе 43,5С, Плевен 41,5С, Ловеч 41,0С)  по Черноморието 33С - 37С (Ахтопол 35,0С, Варна 35,0С, Бургас 36,5С), по планинските върхове между 15,9С (Мусала) и 20,7С (Черни връх). В по-голямата част от страната августовските максимуми са асболютни за лято 2012г, съответно и за годината. Изключенията са на места в Северна България, където юлските са малко по-високи - районът на Видин - Враца, Ловешко, Варненско. По високите части на планините навсякъде се наблюдават значително по-ниски максимални за Август спрямо Юли (вр. Мусала 15,9С срещу 19,1С). Това по принцип е нетипично от гледна точка на климатичното разпределение на екстремумите в планините (а и спрямо съотношението на есктремумите в равнините спрямо Юли през разглеждания месец). С намаление на надморската височина обаче тази разлика отслабва (по данните на по-ниските Черни връх и Ботев), а под 1800м вече се наблюдава обратна разлика като при равнините (на по-високи Августовски спрямо юлските /по данни на Рожен и Мургаш/). Рекорди за деня по измерена максимална температура се наблюдават в 10 дни от месеца с десеки подобрени рекорди в някои от дните в различни станции по страната (по информация на НИМХ към БАН). 

Абсолютните минимални температури   в страната, в Северна България са в интервала от 9С до 14С (В. Търново 9,9С, Ловеч 11,6С, Русе 13,3С, Свищов 14,0С, Силистра 13,9С), в негативните форми на релефа и по-ниски 7С-8С (Видин 8,0С). В Южна България са малко по-ниски - между 8С и 12С (Елхово 10,0С, Пловдив 9,2С, Пазарджик 8,4С, Чирпан 8,6С, Кърджали 10,6С и т.н.) По Черноморието абсолютните минимуми са сред най-високите в страна 12-16С (н. Шабла 12,8С, Варна 15,0С, Бургас 15,0С, н. Калиакра 16,0С).  По високите полета на Западна България отново са най-ниски - между 5С и 10С (Костенец 5,4С, Кюстендил 7,4С, Рилци - Благоевград 7,5С, София 8,4С), в отделни високи котловини (над 700 м/н/в) минималните температури паднаха и до 2С-4С с вероятност за образували се слаби слани покрай реките на някои места в Трънско, Самоковско (с минимуми от порядъка на 2С-3С (Говедарци), Драгоман 3,7С, Ихтиман - Садината 3,8С ). В крайните югозападни райони на страната 14С-16С (Сандански 14,7С). По най-високите части на планините абсолютните минимуми са от минус 1,5С (-1,5С) на Мусала до 0,5С  / 1,0С на Ботев и Черни връх.

Интересно е да отбележим, че въпреки вече несъответстващия на съвремието стандарт от далечния период 1926-1970г (20 век, по Климатичен Справоник НРБ), в условията на непрекъснато повишаващите се в съвремието (особено минимални) температури, в условията на настоящето много горещо лято, в края на месеца бяха измерени толкова ниски температури в някои котловини. Август 2012г се оказва месецът Август с най-ниски минимуми за 21 век. Оказва се, че по най-аномалните по този показател места, Августовският минимум е и сезонен (т.е. минималната му стойност е по-ниска и от тази през Юни, което е рядко наблюдавано събитие) като типичен пример можем да посочим с Драгоман - 3,7С през Август спрямо 6,3С през Юни. Друго любопитно е, че и през Юни абсолютните минимални в котловините на Западна България бяха под стандарта за 1926-1970г. (отбелязано е в характеристиката за Юни, горе). Имало е и други месеци Август в съвремието с ниски минимуми (например Август 2011г, Август през 2005г и 2006г и т.н.), но толкова ниски минимални температури не са се случвали скоро (може би поне 15г назад, може да са и много повече, но поради липсата на достатъчно материал, относно нискоразрядните станции, не можем да бъде категорични за точността на извадката). Разбира се, последното не се отнася за цялата страна. На много места в страната минималните температури са били около нормалните - стандарта по 1926-1970г.

Броят на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С) отново е изключително голям. В Северна България и Предбалкана на Стара планина е 25-29 дни от месеца, по високите части на Лудогорието значително по-малко 10-15 (гара Разград - 13). В Южна България броят на горещите дни е 25-28 (в някои райони и по-малко 22-25), по високите полета на Западна България 15-25, а в крайния Югозапад броя на дните е най-голям в страната за този месец и горещи дни по ниските места се наблюдават през всичките 31 дни в месеца. Броят на горещите дни по Черноморието са от 6 дни при Ахтопол, през 8-9 дни по черноморските носове Шабла и Калиакра, до 12-16 във Варна и Бургас.

Броят на дните с максимални температури ≥ 35С (т. нар. тропични дни) в по-голямата част от страната е по-малък от този през Юли. Като изключение е Централна Западна България, където броя такива дни през Август е чувствително по-голям - по ок. 7 дни (спрямо 1-2 през Юли). На юг към Дупница и Кюстендил такава разлика не се наблюдава и броят такива дни е 10 - 11 дни (спрямо 9 - 12 през Юли). Подобен спрямо Юли е и броя им по Черноморието (0-1 по Черноморските носове до 1-3 в останалите станции). Почти непроменен спрямо предходния месец е и на места в Предбалкана и Лудогорието (Враца и  Велико Търново по 11 дни, ж.п. гара Разград 7 дни). В останалата част от страната се наблюдават чувствително по-малко такива дни спрямо Юли - предимно са между 10 и 16 броя. Въпреки по-малкото такива дни, показателите си остават над нормалните.

Броят на тропичните нощи (мин. темп. ≥ 20,0С). Чувствителното понижение на минималните температури през Август спрямо Юли, редуцира внушителните като брой денонощия с тропични минимуми до далеч по-нормалния им брой през Август. В Предбалкана на Стара планина са предимно 5-9 бр., като намаляват от запад на изток. По високите части на Лудогорието - 11бр. Повече тропични минимуми традиционно при Крайдунавските низини (от 13 до 18), а по Черноморските носове дори надхвърлят 20 (н. Калиакра 24 бр.). . В Южна България се наблюдават преобладаващо от 1 до 5 броя, в негативните форми на релефа липсват. На отделни места се наблюдават значително по-голям брой от посочения (Сливен 15 бр.). По високите полета на Западна България преобладаващо липсват (но на места има отчетени по 1-2 нощи). В Крайния Югозапад, намалението спрямо Юли също е чувствително (станция Сандански - 13 бр.) 

КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ :

Да обобщим най-интересното за сезона по райони. Например броя на горещите дни (макс. темп. ≥ 30,0С)  за сезона в страната е най-голям в Крайния Югозапад (по станция Сандански) - 87бр. и Дунавската равнина (между 74 и 85 бр., като най-голям е броя им в Крайдунавските низини - района на Русе - Свищов). Това означава, че на места (Сандански, Русе, Свищов и др.) в над 90% от дните през лятото е било горещо, а на много места в страната този процент е над 80%. В Предбалкана броя е малко по-малък (67-79 дни). В Южна българия броят на дните е подобен, но малко по-малък от този в Дунавската равнина (между 66 и 78). Най-малък в континенталната част на България е броят на горещите дни по високите полета на Западна България между 50 и 70 бр. (София - Младост 51бр., Кюстендил 70 бр), а по местата с надморска височина над 700м/н/в са около или под 40 (Драгоман 39 бр.) и по  високите части на Лудогорието (40-50 дни). Дори там процентът на горещите дни, спрямо общия брой дни за сезона, надхвърля 40%. По Черноморските носове горещите дни са най-малко (14 - 24), в по-голямата част от Крайбрежието са между 33 и 40 бр. Тук е момента обаче да уточним, че това е статистиката само за летния сезон (месеците Юни - Юли - Август). Действително броят на горещите дни е по-голям и това е годишна статистика. Например в Русе, Свищов, Пловдив, Сандански, аномалността на годината се изрази и в горещи дни  дори през месец като Април (1-3 бр.),а през Май и Септември климатично в равнините има такива дни. Тоест, реално, ако изчислим броя на горещите дни за топлото полугодие, то до днешна дата на места надхвърлят и 100 дни (лидери са станциите Сандански  105 дни и Русе с 99 дни, което представлява 27%-28% от дните в годината или над 55% от дните през топлото полугодие, изключително високи показатели!). В станция Сандански е установена и най-дългата поредица горещи дни в страната - поредни 98 дни без прекъсване, което означава, че за периода 08 Юни до 13 Септември, максималната температура нито воеднъж не е падала под 30,0С. При положение, че се очакват нови горещи дни от днес на места в страната, този брой ще нарастне още, което ще завтърди аномалността на 2012 година (включваме и изминалата много студена зима в това и определение). Броя на тропичните дни (максимални температури ≥ 35С) представляват между 30% и 50% от броя на Горещите дни  (макс. темп. ≥ 30,0С) в Северна България. Процента тропични дни е малко по-висок в Предбалкана спрямо Дунавската равнина. Това може да се обясни със сравнително еднаквия брой тропични дни ( макс. темп. ≥ 35,0С) в цяла Северна България, но пък с по-малкия брой горещи дни (макс. темп. ≥ 30,0С) в подножията на Стара планина. В Южна България процента е същия - между 30% и 50%. Между 20% и 40% е процента по високите полета на Западна България. Най-голям в страната е в крайният Югозапад (станция Сандански 51%). Високите части на Лудогорието (25%-30%) и Черноморието (0 - 13%) са с най-малко тропични дни. Броя на дните с температура над 40,0С (максимални температури ≥ 40,0С) за сезона е най-голям в Дунавската равнина - от 1 до 8 дни, като такива дни липсват само в Крайния Северозапад (но не навсякъде, като например има измерени в района на Неговановци - Бачово). Предбалкана на Стара планина отчита от 1 до 5 такива дни за сезона, Крайният Югозапад ок. 4 дни (станция Сандански, 4 дни). По високите полета на Западна България (с изключение на станция Кюстендил с 1 ден), високите части на Лудогорието и Черноморието  липсват такива дни. С най-голям брой тропични нощи (мин. темп. ≥ 20,0С) са Черноморските носове (н. Калиакра лидер с 67 бр. тропични минимуми), преобладаващо по Черноморието са над 40 такива денонощия (най-много между 40 и 60). В Дунавската равнина са 32 до 57 (с изключение на негативните форми на релефа, където тези дни са 7-8), Предбалкана между 15 и 30 бр., високите части на Лудогорието ок. 30 бр, високите полета на Западна България от 2 до 8 бр. (спрямо формата на релефа и местоположението), над 700 м/н/в в зависимост от формата на релефа лиспват (Драгоман 0 бр.). Крайния Югозапад е с ок. 35 - 37 бр.

Всички тези числа свидетелстват за изключителното лято, което отмина и остави толкова ярка следа в историята на наблюденията. Лято 2012 ще се превърне в еталон за горещина за години напред (докато не бъде подобрено). Всички ние, които се интересуваме от климатология и метеорология, безспорно често ще споменаваме това лято както професионално, така и с лични впечатления, тъй като имахме привилегията да изживеем такъв рядък многовековен рекорд (по инструментални наблюдения от над  120г.). И въпреки, че това лято не успя да подобри абсолютни максимуми (както 1916г, 2000г, 2007г.), то се короняса като най-горещото!

ВАЛЕЖИ

Средностатистически по 25 станции (по http://www.stringmeteo.com), сезонния валеж е 38% от нормата или това е едно от най-сухите лета в последните 12-15 години и се нарежда сред най-сухите въобще в историята на наблюденията. За последно толкова сушаво лято се е наблюдавало през летата 2000г и 2001г (като лятото през 2000г е рекордьор по суша въобще).

Ако погледнем помесечено, в проценти то Юни е с 41% от нормата, Юли с 22%, Август с 50%. За големи части от Югозападна, Северозападна България и голяма част от планините това е второ поред много сухо лято. 

Въпреки сухото лято обаче, годината до момента е с нормални или наднормални показатаели за валежа на много места. Това се дължи на обилнизте зимни и пролетни валежи (например през м. Май количествата в страната са между 120 и 320 % от нормата). Вероятно 2012г няма да излезе суха година.

*Забележка : Всички използвани данни от станции в настоящата публикация са взети от http://www.stringmeteo.com Използваният брой станции е между 20 и 35 за различите показатели*

РЕКОРДНО МАЛКО ЛЕД НА СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС

Освен рекордно горещото лято у нас, друго интересно събитие, което може да отбележим е, че тази година ледът в Арктика отбеляза абсолютен рекорд по топене. До сега рекордът се държеше от 2007г., а както се вижда от графиката, през 21 век са и четирите години с най-ниски показатели. За справка са показани и средните нива на леда през 1980-те, 1990-те и първото десетилетие на 21 век (от 2000г.), чиито графики показват хронологичното намаление на леда и по десетилетия.

В материал на BBC, норвежките учени съобщават, че морските ледове в Арктика се значително по-тънки и по-уязвими. Учените  предупреждават, че рекордното топене това лято е част от засилена тенденция с дълбоки последици. През месец Август, плаващият лед в региона е достигнал най-ниското си ниво по сателитни наблюдения (които се провеждат вече повече от 30 години). Според учените е много възможно тези промени да повлияят на времето в Европа. Норвежкият полярен институт е в челните редици по арктически изследвания. Теяхния международен директор  заяви пред Би Би Си, че скоростта на топене е по-голяма от очакваната и от тази която са си представяли учените преди 20, дори дори преди 10 години.

 Един от Учените участващи в изследването д-р Едмонд Хансен споделя, че е изумен от мащаба и скоростта на топене на ледовете тази година :

"Като учен, аз знам, че това е прецедент най-малко за последните 1500 години и е наистина невероятно. Това е огромна драматична промяна в системата", казва д-р Хансен.

"Това не е някакво краткотрайно явление - това е продължаваща тенденция. Губим все повече и повече лед и процеса се ускорява. Можете просто да погледнете графиките, наблюденията и можете да видите какво се случва"

Най-предпазливият (най-песимистичният) сценарий прогнозира, че Арктика може да остане без лед през летата на 2080-те или 2090-те години. Но напоследък много прогнози за този сценарий са приведени напред във времето.


Изследванията все още хипотетични и в начален етап!

Предполага се, че последиците от значителното намаляване на морския лед с голяма вероятност може да окаже влияние на пътя на полярното струйно течение, чийто курс и скорост на струята се регулират от разликата в температурата между тропиците и Арктика. Когато Арктика е с по-малко лед, ще започне да поглъща повече слънчева радиация, промяна която би оказала въздействие на ветровите системи, валежите и т.н. ( за Северна Европа би могло да означава много повече валежи, а Южна Европа ще стане по-суха, така че ще има големи промени на територията на целия континент).  Всичко това може да доведе до промени на времето и климата в Европа.

Юни 2012 година - глобално четвърти в историята

ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

Изминалият Юни се нарежда на четвърто място по топлина. Това показва редовния глобален доклад на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration - http://www.noaa.gov/).   Измерванията обхващат сушата и океаните, а общата им оценка дава глобалната информация относно аномалията. Разбира се, публикува се информация и за сушата, и океаните поотделно както и за двете полукълба на планетата, за които също се води отделна статистика. Измерванията обхващат периода от 1880г насам (133 години обхват). Изминалия месец е 36-ия Юни поред и изобщо 328-ми пореден с глобална температура над средната (спрямо средните за 20 век). На повечето места по света се отчитат много по-високи от средните месечни температури, включително по-голямата част на Северна Америка, Евразия, Северна Африка. Единствено  Австралия, Северна и Западна Европа, Северозападната част на Съединените щати са били по-хладни от средното. В Арктика, показанията относно морския лед са за вторите най-ниски в историята на наблюденията през Юни.

Любопитни фактически данни, относно това което се случва на планетата през изминалия месец :

• Вече споменахме, че глобално изминалия Юни е четвърти по топлина като средна температура обхващаща континентите (земната повърхност) и океаните (водната повърхност). Общата глобална стойност възлиза на 16,13°C или +0,63 °C аномалия спрямо 20 век

Глобална карта на аномалията (земна повърхност и океан) 

• Глобалната средна температура само на земната повърхност за Юни 2012 е с аномалия +1,07°C над средното, което го предопределя като най-топлият в историята на наблюденията относно земната повърхност
  

Глобална карта на аномалията (земна повърхност ) 

•  Повърхностните температури на океанската вода в световен мащаб класира Юни като 10-ият най-топъл

• Средната температура на земната повърхност за Северното полукълбо (където се намира по-голямата част от земната повърхност на планетата) е най-топлият рекорд за месец юни в историята. Това прави три поредни месеца - април, май и юни, в които са с рекордно високи месечни записи на температурата. На повечето места на сушата в Северното полукълбо се наблюдават много по-високи от средните месечни температури, включително по-голямата част на Северна Америка и Евразия, Северна Африка. Само Северна и Западна Европа, и в северозападната част на САЩ е било значително по-хладна от средното.

•  Северното полукълбо като температура на земната повърхност и океана  също е най-топлото в историята на наблюденията с +1,3°C  над средното ниво.

• Последният поднормен Юни глобално (спрямо 20 век) е бил през 1976г (вече споменахме, че настоящият е 36-ти пореден наднормен). А последният поднормен месец ( въобще спрямо 20 век) е бил Февруари 1985г.
  

Любопитни факти от Европа :

- На 30 юни в Австрия е отбелязан нов абсолютен рекорд за месеца   от 37,7 °C  , откакто се водят наблюдения - в столицата Виена (Vienna) и Алтенбург (Altenburg). Предишният рекорд е 37,2°C от Юни, 2000г в Lutmannburg, Burganland и Langenlebarn. По средна месечна температура, това е шестият най-топъл Юни в Австрия за 250 години наблюдения в страната.

- В Норвегия отбелязаха 25-ия по хлад месец Юни от 1900г година насам (113 г). В източните части на страната аномалията достига -2 °C ,-3 °C под средномесечните нормални температури.

- Във Великобритания средномесечната температура е с -0,3С по-ниска от нормалната за 1971г-2000г, което го нарежда като най-хладният Юни от 1991г насам.

Периода Януари-Юли

Глобално е 11-ият най-топъл в историята (комбинирано земна повърхност и океан) с + 0,52 °C над средното за 20 век за същия отрязък от време. Януари. Аномалията нараства от месец в месец в условията на отслабваща Ла Ниня (Януари +0,35С, Януари-Февруари +0,37С, Януари-Март +0,39С, Януари-Април +0,46С, Януари-Май +0,5С. Януари -Юни +0,52С). Рекорда за най-топъл Януари-Юни е от 2010г с +0,7С аномалия. На графиката долу се вижда положението на 2012г спрямо други топли години.

Северно полукълбо (Януари - Юли) :


Земя +1,04С (5-ти по топлина, 129-ти по студ). Най-топъл +1,38С от 2007г, най-студен -0,96С от 1893г
Океан +0,38С (09-ти по  топлина, 125-три по студ). Най-топъл +0,56С от 2010г, най-студен -0,48С от 1910г

Земя и Океан +0,63С (07-ми по топлина, 127-ми по  студ). Най-топъл +0,81С от 2007г, най-студен -0,59С от 1893г.


Южно полукълбо  (Януари - Юли) :


Земя +0,46С (17-ти по топлина, 117-ти по студ). Най-топъл +0,95С от 2005г, най-студен -0,85С от 1917г
Океан +0,41С (13-ти по  топлина, 121-ви по студ). Най-топъл +0,6С от 1998г, най-студен -0,53С от 1911г

Земя и Океан +0,42С (13-ти по топлина, 121-ви по  студ). Най-топъл +0,65С от 1998г, най-студен -0,55С от 1911г

 Глобално (Януари - Юли) :

Земя +0,88С (6-ти по топлина, 128-ми по студ). Най-топъл +1,19С от 2007г, най-студен -0,85С от 1893г
Океан +0,39С (12-ти по  топлина, 122-ри по студ). Най-топъл +0,57С от 1998г, най-студен -0,51С от 1911г

Земя и Океан +0,52С (11-ти по топлина, 123-ти по  студ). Най-топъл +0,7С от 2010г, най-студен -0,5С от 1911г.

ВАЛЕЖИ

Типично, разпределението на валежите контрастира значително по целия свят. Картите на аномалията са по стандартния период 1961-1990г.   Интересно е да се отбележи че това е най-влажният Юни във Великобритания от 1911г насам. В Англия и Уелс е най-влажният от 1860г насам (наблюдения над валежите там се осъществяват от 1766г). На картите долу са представени аномалиите по света и се отличават местата с големи отклонения.

Карта на аномалията в процент (%) от нормата

Карта на аномалията в милиметри (л/м2)

Забележки :

Може би е направило впечатление, че съществуват различия в периодите на отчитане на температурните аномалии. Например изследването за глобалната температура на земната повърхност и океана е с отчет на аномалии по работния период 1971-2000г, а на земната повърхност по  стандартния период  1961-1990г. Не е обяснено никъде защо се използват различни периоди за двата вида сравнение, което поражда различия в изводите (нямат обща база за сравнение)

В изследването на много места се споменава за отчет спрямо средните стойности за 20 век. Имат предвид само работния период 1971-2000г, който съвсем не обхваща 20 век, ами единствено последната третина от него. Тук като пропуск бих отбелязал, че най-меродавно би било да сравняваме аномалии по усреднени устойчиви стойности за 1901 - 2000г (целия 20 век), при положение че са налични такива данни за много от местата по света.

Периода по който отчитат валежите е по стандартния 1961-1990г. Да, той все още е меродавен за съвременния климат що се касае до температура на въздуха и някои други елементи, но по отношение на валежите е твърде кратък. По принцип валежите са елемент със значителна амплитуда и е необходим период с по-голям обхват за устойчивост на данните. Необходимо е нормата за тях да бъде с продължителност поне 50 години. При 30 годишен период вероятността да има струпване на повече сушави или повече водни години е много по-голяма (тоест имаме една недопълнена норма).

И не на последно място..., глобалната обработка на данни е обект на много противоречия сред климатолозите. Като се започне от качество на информацията (качество на измерванията, използването на различен брой станции и т.н.) и се стигне до фалшифициране (манипулиране) и  политизиране  на информацията в полза на определени интереси

Май 2012 - вторият най-топъл май в историята на измерванията

Според редовния доклад за глобалната температурна аномалия на NOAA май месец 2012 година е бил вторият най-топъл май в историята на измерванията, започнати от 1880 година. Осреднено и отново глобално, май месец е 327-мия пореден с положителна аномалия! За последно отрицателна аномалия в световен мащаб сме имали през февруари 1985 година.

Температурната аномалия въз основа на температури, измерени на сушата:

Температурната аномалия въз основа на температури, измерени на сушата и водните басейни:

В доклада се споменава и за аномалията, свързана с валежите, за същия този месец май. Отчитат се много под нормата валежи в Испания, части от Средиземноморието и Индия, но и над норма валежите в Австралийския регион, включително и о-в Тасмания.

Аномалия на падналите валежи:

Впечатляваща буря над С Африка - 10/11.03.12

Забележителна циклонална система е активна в момента над С Африка. Циклонът се зароди над Сахара и бавно прогресира на север; изграждайки се, бурята атакува Средиземноморието с ветрове над 120км/ч; втората опасност от нея са проливните дъждове, които ще се изсипят в коментираните райони; прашни (пясъчни) бури също се вихрят в момента. Рядко се вижда такова ярко изобразяване на облачността в IR-режима на сателитите, така както се вижда на сателитното изображение, приложено най-отгоре. Подобни случаи съм срещал при облачност, достигнала високите етажи в атмосферата и при пренос на прах, идващ от Сахара. На цветното изображение отдолу в тъмно червен цвят е изобразена високата облачност, а в розов - наличие на прах (пясък).

Моделът GFS прогнозира бурята да стационира до северните брегове на Африка, носейки валежи от бреговете на Алжир до ЮЗ райони на България. И в момента се вижда (сателитната снимка отгоре), че облачността от тази циклонална система вече е достигнала и до България. Няма да е изненадващо на места да превалят и "кални" валежи. Друг любопитен момент с тази буря е, че при достигане и навлизайки над Средиземно море, тя ще придобие "топъл" характер, т.е. черти типични за бури, които се развиват в тропическите райони.
Прогнозите на GFS за следващите дни е, циклонът да се придвижва бавно на ИСИ, достигайки района на Ю Гърция, Кипър във втората половина на неделния ден.

Валежи на Коледа

Хвърляйки поглед към картата на модела UKMO за неделя, 25-ти декември, забелязваме студен фронт почти над нашата страна. Този СФ се намира в антициклонално поле и очакваните валежи ще бъдат слаби, в обстановка почти на безветрие. Споменавам обобщено “валежи”, въпреки че линията на 946dma (виж пунктираната линия) на слоя 1000-500hPa е далеч на юг, защото е възможно в ниските равнинни части валежът да е от дъжд и сняг. Снеговалежите по полупланинските и планинските места на З България изглеждат сигурни.

Предстои динамично време с валежи

В момента прогнозните модели със сравнително голяма сигурност дават два сериозни валежни процеса до края на седмицата. Преди това ни очакват два мъгливи, но топли дни, както и слънчев и ветровит четвъртък. Именно в четвъртък започва първият процес. Още през деня от северозапад ще започне увеличение на облачността, което през нощта срещу петък ще обхване страната. Тогава през страната ни ще премине класически студен фронт от северозапад, от който ще паднат краткотрайни, но интензивни валежи от дъжд. Температурите ще се понижат, но не достатъчно за да премине дъждът в сняг на височина под 1000 метра. Все пак поради отдалечеността на процеса във времето не е сигурно какви точно ще са температурите, поради естеството на нахлуването е възможно по високите западни полета временно да го обърне в сняг, но е сигурно, че няма да се образува покривка.

Фронтът ще премине бързо и още в петък валежите ще спрат и температурите отново ще се повишат. Но за кратко.

През почивните дни отново ще премине студен фронт от северозапад. Мисля да обърна повече внимание на този процес, както поради несигурността около него, така и поради очакванията това да е по-сериозният откъм застудяване и валежи процес. Първо, моделите нямат единодушие за точното начало на процеса, което в прогнозите варира между събота около обяд и неделя сутринта. Освен това няма сигурност относно количеството на валежите които ще паднат.

Американският модел GFS прогнозира при преминаването на студения фронт да се образува бързоподвижен циклон, който да премине през страната ни. Такива циклони, образуващи се в опашката на студени фронтове се наричат вълнови циклони и обикновено носят сериозни валежи у нас. Повечето циклони започват живота си като вълнови циклони. Европейският модел, както и моделът на Британската метеослужба обаче дават далеч по-слабо завихряне от това, което дава GFS. При това положение валежите ще са по-слаби и по-бързо ще се изнесат от територията на страната ни. Единодушие сред моделите има единствено за застудяването, което ще е достатъчно сериозно за сняг дори в някои равнинни райони (Северозападна България, високите котловинни полета).

Най-общо: в събота срещу неделя през страната ще премине студен фронт от северозапад. Очакват се краткотрайни и интензивни валежи, в началото от дъжд, които в северозападните райони и по високите полета ще преминат в сняг и там ще се образува тънка покривка. В планините ще вали сняг и ще трупа.

Очаква се динамиката да продължи и през следващата седмица, очаквайте по-нататъшни включвания.