Първите слани в Югозападна България белязаха месец Септември

След рекордно топлото лято, вече можем да отбележим и първия изминал есенен месец - септември. Септември е климатично най-топлият есенен месец. Характеризира се с двустранен, преходен характер. Макар климатично да не е динамичен, септември бележи прехода от лятото към есента. Самият преход се изразява в смяната на въздушната маса (т. нар. промяна в циркулацията), който в различните години може да бъде плавен, не добре изразен, или рязък с трайна смяна на циркулацията. Логично е през месеца да се наблюдават както летни, така и типично есенни дни. Характерна черта за климата на България е по-голямата продължителност на слънчевото греене през септември спрямо месец май, въпреки че през есенния месец продължителносттa на деня е с два часа по-малка (м.септември - ок.12 часа, м.май - ок. 14 часа). Причината е в режима на облачността. Докато през септември в по-голямата част от страната се наблюдават най-много ясни дни след лидерът - месец август, то през май балансът между ясни и мрачни дни накланя везните към вторите, заради честите валежи и ежедневните конвективни облаци (купеста и купесто-дъждовна облачност). С това разбира се са свързани и по-топлите средномесечни температури на най-топлият есенен месец спрямо най-топлият пролетен.

Този септември е седмият пореден месец с положителна аномалия у нас  (от Март насам). От тази поредица с положителна аномалия, единствено месец Май средно аритемтично е нормален (с +0,4С аномалия), останалите месеци са топли (≥ +1С аномалия). Септемврийската аномалия е ок. +2,6С (по http://www.stringmeteo.com/), като е сравнително хомогенна от гледна точка на  териториториалното и разпределение из страната (в тесни граници, предимно между +2С и +3С). Сред най-аномалните места са планините (над +3С аномалия, връх Ботев +3,5С). 

Можем да характеризираме месеца на няколко периода по дати :

01.09.2012г - 14.09.2012г. - сухо и горещо!

 При краткотрайното захлаждане в края на м. август, споменахме (в предишното обобщение за летния сезон), че бяха отбелязани най-ниските минимални температури през август за 21 век, като по високите котловини над 700-900 м/н/в (Говедарска, Самоковска) на места покрай реките са се образували и слани. След това  краткотрайно захлаждане, в началото на м. септември се установи слънчево, сухо и топло за сезона време с максимални  температури типични за лятото (макс. темп. ≥ 30С). Принципно, такова горещо време се наблюдава почти всяка година в началото на месеца (първото десетдневие). Горещините за този период бяха в границите 30С - 33С,  по-съществени в крайния Югозапад (няколко дни с ок. 35С), а броят на горещите дни (макс. темп. ≥ 30С) бе между 7 и 13, по-високите полета  на Западна България между 3 и 7.

15.09.2012г - 18.09.2012г. - Под влиянието на средиземноморски циклон и обилни валежи на места! 

Съществена промяна предизвика в Югозападната половина от страната първият за сезона циклон (повлиял на времето у нас за периода 15-18.09.2012г). Тази обстановка доведе до обилни валежи в Югозападната половина от страната с количества превишаващи дори месечните норми, на места и три пъти -  количества предимно между 45 и 90 л/м2. На места валежите бях придружени и от гръмотевици.  С този циклон сушата в Югозападна България може да се каже, че приключи.  В останалата част от страната валежните количества бяха значително по-малки и без стопанско значение, поради дългия сушав период. Средноденонощните температури в периода на влияние на циклона бяха около и под норма в Югозападната половина от страната, в останалата част  останаха около и над норма.

20.09.2012г - 21.02.2012г. - изразен студен атмосферен фронт, гръмотевични бури, на места обилни валежи и градушки!

След периода на влияние на циклона, последва колкото рязък и контрастен, толкова и кратък период. На 20.09.2012г през страната премина студен атмосферен фронт, по който нахлу студен въздух.  Паднаха нови валежи, обилни, но само на места в Западна, Северна Централна (на изток от линията Плевен-Ловеч) и Югоизточна България. Валежите бяха придружени от гръмотевици. На отделни места, където валежите бяха обилни, паднаха и градушки.

Следи от градушката в Дупница (авторска снимка)

 В планините Стара планина, Витоша и Рила валя и сняг (над 1600 м/н/в), но снеговалежа под 2000 м/н/в бе съвсем краткотраен.  Тънка снежна покривка се образува по високите части на Рила планина.

След фронта, на 21.09.2012г се установи мрачно време, на места в източната част на страната със слаби превалявания, като максималните температури отбелязаха ниски спрямо отчитаните за последните години при застудявания максимални стойности - по високите полета на Западна България максималните са между 11С и 14С. За последно толкова  студено е било през м.септември 2008г (максимални по високите полета тогава между 10С и 13С), а двете години бележат и най-ниските максимални стойности за 21 век през този месец (от 2000г насам). Разбира се през настоящия септември не става въпрос за повсеместни такива стойности както бе през 2008г (по http://www.stringmeteo.com).

22.09.2012г - 23.09.2012г. - Слани на места в Югозпадната половина от страната белязаха месеца!

Слани белязаха Септември 2012г. След студения и облачен ден на 21 Септември и последвалото изясняване следобед и привечер, създадоха условия за мощно радиационно изстиване на места. Сутрините на 22.09.2012г. и 23.09.2012г, на места в котловините на югозападната половина на България се образуваха първите есенни слани в равнинно-хълмистия хипсометричен пояс - в Благоевградско, Кюстендилско, Дупнишко, Пернишко, Ихтиманско и Костенецко полета. Сланите са предимно на изолирани места (предимно покрай реките) и са слаби (по-сериозни са сланите в Кюстендилско и някои райони на областта Краище).

Това са ранни слани спрямо средните климатични дати, но са далеч от рекордите за най-ранна есенна слана (по високите полета рекордите по дати са в обсега на първите 15 дни на месеца).

Средните климатични дати за първа слана в котловините до 700 м/н/в са предимно след 10 Октомври  (станции София (2) и Божурище - 12 Октомври, Елин Пелин - 16 Октомври). При котловините над 600 м/н/в датите са за последната десетдневка на м.септември и първата на м.октомври (станции Трън и Брезник - 24 Септември, станция Банско- 25 Септември, станции Ихтиман и Радомир - 28 Септември,  станция Перник - 08 Окомври, станция Пирдоп - 09 Октомври).

Можем да заключим, че това са необичайно ранни слани спрямо средните дати, но пък не са рекордно ранни (спрямо най-ранните дати), нито пък са чак толкова рядко явление за последната десетдневка на м. Септември (става въпрос само за тази част на България!)

Измерените минимални температури в Югозападната половина от страната са под типичните - средните от абсолютните минимални за 20 век (1926-1970г). 

Средните от абсолютните минимални температури за 20 век (1926-1970г.) :

Самоков = 1,2С

София (пам. Левски) = 5,6С

Кюстендил = 4,3С

Дупница = 3,2С

Радомир = 3,2С

Благоевград = 5,3С

Сандански = 7,9С

Ихтиман = 0,1С

Долна Баня = 3,1С

Трън = -1,3С (минус 1,3С)

Измерени минимални стойности в Югозападната половина от страната по области

По картата се вижда, че измерените стойности в по-голямата част от Югозападната половина на страната са около и под нормалните по 1926-1970г. По-ниски са стойностите по котловинните дъна, по-високи са по възвишенията на котловините. В Благоевградска област най-високи са в крайният Югозапад (между 6С и 8С - НИМХ Сандански 7,4С, АМС Струмяни 6,6С). На места аномалията отразяваща поднормалността на стойностите е под -4С (станция Кюстендил с мин. темп. 0,0С спрямо 4,3С по стандарта за 1926-1970г). Високи температури (високи спрямо околните!) се измериха по подножията на планините в Софийско (по подножията на Лозенска и Витоша планини - АМС Лозен с 4,9С и  АМС Бояна със 7,1С), поради не стихване на вятъра, по-неблагоприятната форма на релефа за изстивания и т.н. В останалата част на Софийското поле температурата е била сравнително хомогенна 3,5С - 3,8. (профил Орландовци - ЦМС Младост) и 4,1С (АМС Нови Искър). В Софийска област -  АМС Садината (Ихтиман) 1,1С и АМС Костенец 2,3С. Липсват публични измервателни станции от Радомир и Перник, предполагаемо там температурния профил е подобен на този в Кюстендилска област от 0С - 3С (по-ниски по котловинните дъна, по-високи по възвишенията). Много вероятно по дъната на Трънското, Брезнишкото и Самоковското полета температурата да е била отрицателна (под 0,0С) и да са отбелязани първите мразове на височина 2м. за сезона. Мразове предполагаемо е имало и по други податливи на силни изстивания места от областта Краище (и въобще района).

24.09.2012г - 30.09.2012г - Рязко  затопляне, отново сухо и горещо!

След рязкото застудяване, въздушната маса над страната бързо се затопля. В цялата страна се установява слънчево и горещо време (с незначителни временнни увеличения на облачността на места, в някои от дните), като новият брой на горещите дни е между 2 и 7 в цялата страна. Така за месеца те добиват наднормен брой. Максималните температури на места достигат 36С. По Черноморието такива дни отново почти липсват.

 Общо за месеца!

По Черноморието общо за месеца горещите дни (макс. темп. ≥ 30С) са не повече от 2-3 броя. Общо за месеца в останалата част от страната са предимно между 10 и 20 дни, (по високите полета 7 - 14, над 700 м/н/в - ок. 5 дни). 

Тропични нощи (мин. темп. ≥ 20С) почти отсъстват от месеца. Има на места в Предбалкана и Крайният Югозапад по 1-2 дни, по Черноморието по носовете и до 5 дни, а по Странджанското крайбрежие са най-много - до 9-10 дни (Ахтопол)


По минимални температури за месеца, както вече стана ясно - твърде контрастен месец между ниските минимални измерени в Югозападна България и останалата част от страната.

В планините минималните стойности по високите върхове бяха между -3С и -7С (Ботев връх -3,0С, Черни връх -4,6С, Мусала -7,1С). Принципно, на Мусала температурата е преминавала границата на -7С само още в два месеца септември  за 21 век  - през годините 2000г и 2008г, когато месецът предлага и мразове на 2м в котловините над 700 м/н/в (Драгоман през 2000г има 3 дни с отрицателни минимални стойности - между -0,2С и -1,5С, а през 2008г в един ден от месеца с -0,4С).


Валежите са наднормални в цялата Югозападна половина на страната. От 100% - 130% в Софийско, 120%-130% в Кюстендил, 171% Дупница до над 200% на юг от последните. Над 220% от нормата е валежа в Благоевградско, а над 300% е в Санданско и Петричко (по нормата за 1961-1990г, в Сандански валежа е 387% от нормата). Най-големият денонощен валеж е измерен в станция Сандански - 73,8 л/м2 с дата 17-ти. В останалите места, денонощните суми на тази дата са между 30 и 60 л/м2.

Най-сух е месецът в Северозападната половина на страната, където сушата е най-сериозна. Валежа за месеца там е между 10 и 20%.

В Северна Централна и Североизточна България е между 30% и 60% от нормата, на места в Предбалкана и Лудогорието до ок.70% -90% .

По Северното Черноморие 20%-50% от нормата, по Южното разпределението е подобно 20%-60%

В Югоизточна България в един малък периметър (Сливенско - Ямболско) валежите са около и над норма до 100%-130%. В района на Елхово ок. 40%

В Тракийската низина валежа е между 30% и 50% от нормата.

Освен неколкократно превишаващите нормите количества в Югозападната половина от страната, можем да отбележим продължаващата суша в останалата част от страната, която е най-сериозна в Северозападна България.

*Всички използвани данни от станции в публикацията са по  http://www.stringmeteo.com/

* АМС (в текста) - автоматична метеорологична станция